Стивън Кинг - Сблъсък

— Коджак и преди ли беше ваше куче?

— Не — съвпадението би било прекалено необичайно, не смятате ли? Стопанинът му май живееше в другия край на града. Виждал съм го няколко пъти, но понеже не знаех как се казва животното, си позволих да го прекръстя. Струва ми се, че няма нищо против. Извинете ме за минута, Стю.

Подтичвайки, възрастният мъж прекоси шосето и Стю го чу как разплиска водата в потока. След малко се върна с навити до коленете крачоли. Във всяка ръка носеше по една опаковка с шест кутии бири „Нарангасет“, от които капеше вода.

— Бяха предвидени за обяда. Колко глупаво от моя страна да ги забравя.

— Ще ни дойдат прекрасно и след обяда — отвърна Стю и извади една от пакета. — Благодаря.

Отвориха кутиите и Бейтман вдигна наздравица:

— За нас, Стю. Дано ни очакват щастливи дни на удовлетворение, без тъга — или поне не много тъга — по невъзвратимо отминалото.

— Дай Боже!

Чукнаха се с бирените кутии и пиха. Стю си рече, че никога преди бирата не е била толкова вкусна и вероятно никога повече няма да бъде.

— Не си от приказливите — отбеляза Бейтман, минавайки на „ти“. — Надявам се не смяташ, че „танцувам върху гроба на света“, така да се каже.

— Не.

— Имах известни предразсъдъци по отношение на заобикалящата ни действителност — продължи Бейтман. — Признавам го открито. В последната четвърт на двадесети век светът, поне за мен, излъчваше очарованието на осемдесетгодишен старец, умиращ от рак на дебелото черво. Казват, че с приближаването на края на века — на всеки век — западните народи изпадат в криза. Все обикаляме в траурни дрехи и възкликваме: „Ерусалим! Ерусалим!“… или „Кливланд“, както дойде според случая. В края на петнадесети век се появила болестта „Свети Витово хоро“. В края на четиринадесети век Европа била покосена от чумата — черната смърт. В края на седемнадесети век — бич била магарешката кашлица, а в края на деветнадесети — първите грипни епидемии. Толкова сме свикнали с грипа, че за нас той е като обикновена настинка, нали? Но, изглежда, никой освен историците не знае, че преди сто години това заболяване изобщо не е съществувало.

— През последните три десетилетия на всеки изминал век религиозните фанатици започват да изтъкват факти и цифри, които показват, че най-сетне настъпва Армагедон 4 4 Амагедон — библ., последната битка между доброто и злото в края на света. — Б. пр. . Тези хора винаги ги има, но в края на века броят им застрашително се увеличава… и много хора ги приемат сериозно. Появяват се чудовища. Хунският вожд Атила, Чингиз Хан, Джак Изкормвачът, Лизи Бордън, или съвременните чудовищни убийци Чарлс Мансън, Ричард Спек и Тед Бънди. Някои колеги, дори по-впечатляващи от мен, предполагат, че от време на време западноевропейският човек се нуждае от очистително, разслабително средство, и то обикновено в края на века, за да може да посрещне новия век пречистен и изпълнен с оптимизъм. А в нашия конкретен случай ни е предоставена възможността за суперклизма и ако се замислиш, това е идеално обяснение. Но сега не става дума просто за края на столетие. Приближаваме към завършека на цяло хилядолетие.

Бейтман поспря и се замисли.

— Всъщност сега стигам до извода, че наистина танцувам върху гроба на света. Още бира?

Стю взе една, размишлявайки над чутото.

— Не е точно краят — най-сетне каза той. — Поне аз не смятам така. Просто… антракт.

— Добре казано. Аз ще се захващам с картината си, ако нямаш нищо против.

— Разбира се, че не.

— Виждал ли си други кучета? — запита Бейтман, като видя приближаващия се Коджак, който радостно подскачаше по пътя.

— Не съм.

— Нито пък аз. Освен теб не съм срещал друг човек, но и Коджак май е единствен.

— Щом е жив, значи има и други като него.

— Това не е много научно издържано умозаключение — меко отвърна Бейтман. — Що за американец си? Искам да видя още едно куче — за предпочитане женско — и ще приема тезата ти, че някъде може би има и трето. А не да ми показваш едно куче като потвърждение, че съществува и второ. Подобно доказателство просто не върши работа.

— Видях крави — замислено рече Стю.

— Крави — да, а също и сърни. Но всички коне измряха.

— Знаеш ли, наистина си прав — съгласи се младият мъж. На идване бе видял няколко умрели коня. На няколко пъти попадна на крави, които бяха застанали така, че вятърът отнася вонята на подпухналите конски трупове. — Но защо става така?

— Нямам представа. Всички дишаме по един и същи начин, а това е предимно заболяване на дихателните пътища. Но се питам дали не влияе и някакъв друг фактор? Хората, кучетата и конете се разболяват, а кравите и сърните — не. За известно време и плъховете бяха изчезнали, но сега отново започват да се появяват. — Бейтман разсеяно смесваше цветове в палитрата си. — А котки има навсякъде, цяла напаст, и доколкото мога да преценя, има доста насекоми — както винаги. Разбира се, малките faux pas 5 5 От фр. — грешни стъпки. — Б. пр. , които човечеството прави, изглежда, рядко ги засягат; и дума не може да не става комар да се разболее от грип — направо е смешно. Видимите проявления са нелогични. Всичко е толкова налудничаво!