Стивън Кинг - Сблъсък

Смяташе, че Гюс ще си отиде още същата вечер. От високата температура и силната треска той почти не беше на себе си — два пъти пада от леглото на стария господин Хансен, залиташе наоколо, преобръщаше разни предмети, падаше на колене, после отново ставаше. Крещеше на невидими хора, отговаряше им и ги наблюдаваше, обзет от непрестанно променящи се настроения — ту се смееше гръмогласно, ту придобиваше напрегнат, тревожен вид, докато накрая на Франи започна да й се струва, че невидимите събеседници на Гюс са реално съществуващите хора, а тя е привидението. Как ли не го моли отново да легне, но той не й обръщаше никакво внимание. Непрекъснато трябваше да се пази, защото иначе щеше да я блъсне и да я прегази, без изобщо да я забележи.

Накрая Гюс се строполи на леглото, като се задъхваше и дишаше тежко; след буйната треска загуби съзнание и Франи предположи, че е изпаднал в кома. Но когато намина на следващата сутрин, го завари да седи в леглото и да чете някакъв евтин уестърн, който бе намерил на етажерката.

Благодари й за грижите и със сериозен глас й каза, че се надява да не е изрекъл или сторил нещо неприлично предишната вечер.

Когато му отвърна, че не е, Гюс огледа бъркотията в стаята, изпълнен със съмнение, и заяви, че тъй или иначе е много мило от нейна страна да твърди подобно нещо. Девойката му свари супа, която той изяде с огромно удоволствие, а когато се оплака колко му е трудно да чете без очилата си, които счупил, докато бил на пост на барикадата в южния край града миналата седмица, тя взе книгата (въпреки колебливите му възражения) и прочете на глас четири глави от романа, написан от онази жена от Хейвън. Шерифът Джон Стоунър има проблеми със скандалджиите на Роъринг Рок, щата Уайоминг, а което беше още по-лошо, не може да измисли какво да подари на жена си за Коледа.

Франи много се обнадежди — може би състоянието на Гюс се подобрява. Но снощи отново му призля, а тази сутрин в осем без петнайсет, само преди час и половина, той почина. В последните си минути беше в съзнание, но изобщо не осъзнаваше колко тежко е болен. Толкова искаше сладолед със сироп — от онзи, с който баща му винаги черпел него и братята му на Четвърти юли и в Деня на труда 3 3 Labor Day — първият понеделник от септември, считан в Америка и Канада за официален празник в чест на труда. — Б. пр. , когато в Бангор идвал панаирът. Но тогава в Огънкуит вече нямаше електричество — изгасна точно в 9:17 вечерта на 28-и юли, според електрическите часовници, така че сладолед не можеше да се намери никъде в целия град. Франи започна да се чуди дали някой няма авариен газов генератор с включен към него фризер и дори смяташе да издири Харолд Лодър, за да го попита, но Гюс вече си отиваше — дробовете му свиреха и той с мъка си поемаше въздух. Това състояние продължи пет минути: тя повдигна главата му с една ръка, а с другата попиваше гъстата слуз, която течеше от устата му. После всичко свърши.

Франи го зави с чист чаршаф и го остави в леглото на стария Джек Хансен, чиято стая гледаше към океана. После дойде в парка и оттогава хвърляше камъчета във водата, без да мисли за каквото и да било. Но несъзнателно си даваше сметка, че в поведението й няма нищо тревожно; това състояние изобщо не приличаше на странната апатия, обзела я в деня, след като почина баща й. Оттогава насам все повече се съвземаше. Бе изкоренила един розов храст от оранжерията на Нейтънови и внимателно го засади край гроба на Питър. Смяташе, че ще се хване съвсем добре, както би казал баща й. Липсата на всякакви мисли беше нещо като почивка след като се бе грижила за Гюс до последния му миг. Изобщо не можеше да се сравни с преддверието на лудостта, до което се бе докоснала тогава. Сякаш премина през сив, разрушен тунел, пълен с причудливи форми, които по-скоро могат да се усетят, отколкото да се видят; място, където не искаше да се връща никога повече.

Но скоро ще трябва да помисли какво да прави оттук насетне, което, предполагаше Франи, може би означава, че не бива да пренебрегва Харолд Лодър. Не просто защото освен Харолд и нея наоколо нямаше жив човек, а понеже изобщо не можеше да си представи какво ще стане с него, ако никой не се грижи за него. Може би тя не е най-практичният човек на света, но тъй като е тук, ще трябва да се справи. Все още не можеше да се каже, че й е приятен, но поне се бе опитал да бъде тактичен и показа, че има известно чувство за почтеност. Доста изявено дори, макар и по неговия странен начин.