Стивън Кинг - Кери

— Виж — каза Хелън, — Крис идва.

Сузан вдигна очи точно навреме, за да види как Крис влиза в малката кабинка отляво на входа на гимнастическия салон. Беше облечена с винено-червени хавлиени къси панталонки и копринена бяла блуза — без сутиен, както се виждаше от свободно поклащащите се, щръкнали напред гърди. Мечтата на всеки стар мръсник — помисли си Су кисело и тогава се зачуди какво може да търси Крис там, където комитетът си беше направил работилница. Разбира се, Тина Блейк беше в комитета, а те двете бяха неразделни приятелки.

— Престани — смъмри се тя. — Да не искаш да я видиш в позата на дълбока скръб и примирение?

— Да, — призна си. Частица от нея искаше точно това.

— Хелън?

— Ъхъ?

— Дали няма да направи нещо?

Лицето на Хелън неволно придоби застиналия израз на маска.

— Не знам. — Тонът й беше лековат, прекалено невинен.

— О — каза Су неопределено.

(ти знаеш ти знаеш нещо по дяволите ако това засяга само тебе кажи ми го)

Продължиха да оцветяват и никоя не проговори. Знаеше, че не всичко е така наред, както беше казала Хелън; тя никога вече нямаше да бъде същото златно момиче в очите на съучениците си. Беше направила нещо неуправляемо и опасно — беше свалила обвивката и показала истинското си лице.

Късната следобедна слънчева светлина — топла като масло и сладка като детство — нахлуваше през високите, светли прозорци на салона.

От: „Името ми е Сузан Снел“ (стр. 40)

Мога да разбера някои от нещата, които доведоха до събитията на Бала. Колкото и ужасно да е, мога да разбера как човек като Били Нолан, например, е влязъл в играта. Крис Харгенсен го водеше за носа, поне по-голямата част от времето. А той също така лесно водеше своите приятели. Кени Гарсън, който отпадна от училище на осемнадесет години, беше минал теста по четене само за трети клас. В клиничен смисъл Стив Дийгън беше малко нещо повече от идиот. Някои от другите имаха досиета в полицията. Джеки Талбот беше заловен за първи път на девет години за кражба. Ако имате разбиранията на социален работник, бихте гледали на тези хора като на нещастни жертви.

Но какво ще кажете за самата Крис Харгенсен?

Струва ми се, че от началото до края нейната единствена мисъл е да унищожи Кери Уайт…

— Не мога да го направя — каза Тина Блейк с неудобство. Тя беше дребно, хубаво момиче, с къдрава червеникава коса. Сега в нея беше затъкнат молив. — И ако Норма се върне, тя ще издрънка.

— Тя е оттатък — каза Крис. — Хайде.

Леко шокирана, Тина се изкиска. Все пак реши да окаже символична съпротива.

— Защо искаш да погледнеш, между впрочем? Ти не можеш да отидеш.

— Няма значение — отвърна Крис и както винаги в гласа й звучеше мрачен хумор.

— Ето — каза Тина и бутна през бюрото лист, обвит в намачкан найлон. — Аз отивам за Кола. Ако оная кучка Норма Уотсън се върне и те хване — въобще не съм те виждала.

— Добре — измърмори Крис, вече задълбочено разглеждаща плана на залата. Не чу затварянето на вратата.

Джордж Чизмар беше правил плана на залата и той беше безупречен. Ясно беше отбелязан дансингът. Платформите за съставите. Сцената за коронясването на Краля и Кралицата.

(бих искала да коронясам тази шибана вещица Кери също)

Около трите страни на дансинга бяха наредени масите за абитуриентите. Всъщност маси за карти, но завити с покривки от разтегателна хартия с панделки и на всяка от тях — поздравителни картички, програма за вечерта и бюлетини за избора на Крал и Кралица.

Прокара добре оформения си, лакиран нокът по редиците с маси от дясната страна на дансинга, след това от лявата. Ето: Томи Р. & Кери У. Значи наистина щяха да го направят. Трудно й беше да повярва. Разтрепера се от гняв. Те наистина ли си въобразяваха, че ще им мине номера? Сви мрачно устни.

Огледа се през рамо. Норма Уотсън не се виждаше наоколо.

Крис остави схемата на мястото й и бързо затършува из останалите документи в бюрото. Фактури (най-вече за разтегателна хартия и ха-ха — габърчета), списък на родителите, които бяха дали на заем масите за карти, касови бележки, сметка от „Стар Принтърс“, които бяха направили пропуските за бала, образец на бюлетина за Крал и Кралица…

Бюлетина! Бързо я сграбчи.

Никой не трябваше да вижда истинската бюлетина за Крал и Кралица до петък, когато цялото ученическо тяло щеше да чуе по училищната радиоуредба имената на кандидатите. Кралят и Кралицата ще бъдат избрани само от участниците в Бала, но празни бюлетини се раздаваха сред учениците един месец преди него. Резултатите от това допитване трябваше да се държат в пълна тайна.