Стивън Кинг - Кристин

Джънкинс остана безмълвен. В цялата история нямаше нищо прекрасно, дори му се струваше отвратителна — от Дарнъл, стиснал аспиратора си, до бащата на Мърсър, захапал дулото на пистолета. Кой знае защо бе обзет от чувство на неизбежност; струваше му се, че ужасите не са свършили, а едва сега започват. Все едно, че бе стигнал до средата на страшна история, която бе прекалено злокобна, за да стигне до края й. С тази разлика, че трябваше да я довърши сега.

Непрекъснато го измъчваше зловещо предчувствие, пред очите му се мяркаше един и същ странен образ: струваше му се, че при първата си среща с Арни Кънингам, бе разговарял с давещ се човек, а при втората удавянето беше факт и думите му бяха отправени към мъртвец.

Облаците над Западен Ню Йорк започнаха да се разкъсват и настроението на Арни внезапно се повиши. Винаги се чувстваше по-добре, когато се откъснеше от Либъртивил, от… от всичко. Дори това, че багажникът му бе пълен е контрабандна стока не можеше да помрачи настроението му. За щастие този път не пренасяше наркотици. От време на време в съзнанието му проблясваше една и съща мисъл, която той бързаше да прогони. Питаше се какво ще стане, ако изхвърли цигарите и продължи напред, като остави зад себе си цялата отвратителна бъркотия.

Естествено, нямаше да го направи. Невъзможно бе да изостави Кристин след като беше вложил толкова труд в нея.

Пусна радиото и затананика популярната мелодия. Студеното декемврийско слънце успя да проникне през облаците и Арни се усмихна.

Продължаваше да се усмихва, когато полицейската кола се изравни с неговата и от високоговорителя й се разнесе повелителен глас:

— Крайслер, спри! Незабавно спри!

Арни се огледа, усмивката му помръкна. Видя чифт черни очила. Очила на ченге. Обзе го ужас — никога не бе вярвал, че е в състояние да изпита толкова дълбоко, всепоглъщащо чувство — но не се страхуваше за себе си. Устата му пресъхна, мозъкът му трескаво заработи. Представи си как натиска педала на газта и се опитва да избяга; навярно щеше да го направи, ако караше Кристин. Спомни си думите на Уил Дарнъл, че ако го заловят със „стока“ трябва да поеме вината. Внезапно видя пред себе си Джънкинс с проницателните кафяви очи и разбра, че това е негово дело.

В този миг съжали, че Рудолф Джънкинс не е мъртъв.

— Спри, крайслер! Не говоря, за да се наслаждавам на гласа си. Спри веднага!

„Няма да призная нищо“ — помисли си Арни и отби колата в резервното платно. Усещаше болка в тестисите, стомахът го свиваше. В огледалцето за обратно виждане съгледа очите си, изцъклени от страх зад очилата. Не се боеше за себе си, а за Кристин, за онова, което можеха да й причинят.

В объркания от паниката му разум като в калейдоскоп се редуваха картини: молба за постъпване в колежа, с резолюция: „Отхвърлена. Кандидатът е осъждан за углавно престъпление“; стоманените решетки в затвора; съдия, който се взира в него с пребледняло от гняв лице; яки хомосексуалисти в двора на затвора, оглеждащи „новото попълнение“; Кристин е поставена върху конвейера и пътува към автомобилното гробище зад гаража…

Когато паркира колата (полицейската кола спря зад него, а друга, изскочила изневиделица, препречи пътя му), изведнъж му хрумна мисъл, която му подейства успокояващо: „Кристин е способна сама да се грижи за себе си“. Полицаите излязоха от колите и се запътиха към него. Единият държеше лист хартия — очевидно заповед за обиск. В този момент на Арни му хрумна още нещо, стори му се, че чува хрипливия глас на Роланд Д. Льобей: „А тя ще се погрижи за теб, момче. Довери й се напълно и тя ще се погрижи за теб!“

Изпревари полицая, който се канеше да отвори вратата му, дръпна я и излезе навън. Едно от ченгетата попита:

— Вие ли сте Арнълд Кънингам?

— Всъщност, да — нахакано отговори момчето. — Да не би да съм карал с превишена скорост?

— Не, синко — отвърна друг полицай. — Но въпреки това здравата си загазил.

Първото ченге се приближи — Арни имаше чувството, че ще му козирува като офицер от армията, и надуто произнесе:

— Разполагаме с надлежно оформен документ, който ни разрешава обискирането на крайслер „Империал“, модел 1966, в името на Щата Ню Йорк, и щата Пенсилвания. както и в името на Съединените щати. Второ…

— Е, кажи-речи направихте географско описание на цялото шибано крайбрежие — заядливо го прекъсна Арни. Усети тъпа болка в гръбнака и го притисна с две ръце. Очите на полицая се разшириха от учудване, когато чу старческия глас на младото момче, но все пак продължи да говори: