Фредерик Пол - Гейтуей III

Капитана се намръщил пред загадъчните графики на екрана. Разчитането било задача на специалист, но Капитана имал, макар и повърхностни, знания от специалностите на всички и видял, че на приемливо разстояние по проектираната геодезична линия няма нищо интересно.

— Да не би да се е насочил към онзи кълбовиден куп? — попитал той.

— Не мисля, Капитане. Той не лежи на линията на полета и там няма нищо. Съвсем нищо, наистина, по целия път до края на Галактиката.

— Умове! — произнесъл един глас зад тях. Капитана се обърнал. Зад тях стоял специалистът по проникване в черни дупки, Бърст, мускулите на лицето му лудо подскачали. Страхът му се предал на Капитана, още преди Бърст да заповяда строго: — Продължи геодезичната линия. — Уайт-Нойс го погледнал недоумяващо. — Продължи я! Отвъд Галактиката!

Навигаторът отворил уста да възрази, после разбрал какво иска да каже Бърст и се подчинил. Неговите лицеви мускули също заиграли. Екранът премигнал. Мъглявата жълта линия сама се продължила. Тя минала през региони, където на екрана не се виждало нищо, освен абсолютно черно празно пространство.

Не съвсем празно.

От тъмнината на екрана изплувал тъмносин обект, който побледнявал и пожълтявал. Бил петорно сигнализиран с флагчета. Всички членове на екипажа засъскали, когато той спрял и мъглявата жълта геодезична линия го достигнала и се докоснала до него.

Хичиянците се спогледали. Всички мълчали. Корабът, способен да нанесе най-големите разрушения, които някой можел да си представи, бил на път към мястото, където тези разрушения очаквали да бъдат направени.

Върховното военно командване не е един сателит в геостационарна орбита, а пет сателита в такава орбита. Орбитите не са съвсем еднакви, поради което петте бронирани, импулсно закалени големи метални кораби сякаш танцуват един около друг. Първият, Алфа, е с най-външната орбита, Делта е най-близко до Земята. Те леко се полюшват. Епсилон гледа навън, Гама навътре и се върти с партньора си dos-a-dos 31 31 Гръб до гръб (фр.) — б.пр. . Защо, ще попита някой, са построени така, вместо един голям сателит? Едно от обясненията е, че рискът да бъдат поразени пет сателита е пет пъти по-малък, отколкото един. Също така, това е лично мое мнение, защото както съветската станция Тюратам, така и китайският команден пост Пийп са единични структури. Естествено Съединените американски щати искат да покажат, че те могат да свършат работата по-добре. Или най-малкото, различно. Всичко това датира от времето на войните. Говори се, че някога това е била най-добрата отбранителна система. Предполага се, че нейните огромни, захранвани с ядрено гориво лазери могат да поразят всяка вражеска ракета на петдесет хиляди мили. Вероятно наистина са можели… когато са били построени… и, може би, три месеца след това, докато останалите страни не започнали да използват същото импулсно закаляване и радиолокационни лъжливи цели и всичко се обърнало нагоре с краката.

Така че ние изобщо не видяхме четири пети от Върховното военно командване, освен на екраните. На голямото парче метал, към което ни отпратиха, бяха само квартирите на екипажа, администрацията… и военният арест. Това беше Гама, шестдесет хиляди тона метал и месо, приблизително с размерите на Голямата пирамида и с прилична на нея форма. Веднага установихме, че независимо колко щедър беше генерал Манцберген на Земята, тук, на орбита ние бяхме посрещнати почти като данъчен агент. Като начало ни накараха да чакаме за разрешение да излезем от кораба.

— Може би в момента са тежко засегнати от умопомрачение — размишляваше Еси и се мръщеше пред екрана, на който не се виждаше нищо, освен металният корпус на Гама.

— Това не е извинение — казах аз, а Алберт издекламира своята двуцентова сентенция:

— Не са били засегнати много лошо, но се страхувам, че са били готови да отвърнат много по-лошо. Виждал съм прекалено много войни. Не обичам такива неща. — Той набираше доста нервно подпрограмата „Два процента“. Казаното от него беше близо до истината. Една седмица по-рано, когато терористите атакували всички в Космоса с техния телепатичен психокинетичен приемопредавател, цялата станция полудяла за една минута. Буквално една минута. Не било повече. И добре, че било само толкова, защото през тази една минута на осем от единадесетте дежурни станции вече имало живи оператори, готови да насочат протонен лъч към земните градове.