Фредерик Пол - Гейтуей III

— Клара, мислиш ли, че някога ще намеря баща си?

— Няма никакъв шанс, Уон. Старецът отдавна е мъртъв.

…Защото старецът сигурно беше мъртъв. Човекът, създал Уон, бе напуснал Гейтуей в една самотна мисия приблизително по времето, когато майката на Уон започнала да се чуди дали наистина е пропуснала първия си цикъл. В отчетите той просто се водеше като изгубен. Разбира се, можеше и да е погълнат от черна дупка. Можеше още да е там, замръзнал във времето, както бе замръзнала и Клара.

Но шансовете бяха много малки.

Едно изненадващо нещо за Клара — от милионите изненадващи неща, възникнали през пропуснатите тридесет години — беше лекотата, с която Уон разчиташе старите хичиянски навигационни карти. Изпаднал в добро настроение — почти рекорд, защото продължи близо четвърт час, — той й показа картите и обектите, които вече бе посетил, включително и нейната черна дупка. Когато доброто му настроение се изчерпа, той си легна ядосан, а Клара предпазливо се обърна за помощ към Мъртвите.

Не можеше да се каже, че Мъртвите наистина разбираха картите, но малкото, което знаеха, беше много повече от онова, което бе известно някога на съвременниците на Клара.

Някои от картографските знаци бяха много прости. Мъртвите бяха доволни да споделят с Клара своите знания. Проблемът беше да ги накара да престанат да разказват.

— Какво означават цветовете на обектите? — попита Клара.

— Разстоянието, на което се намират — отвърнаха Мъртвите. — Колкото са по-сини, толкова са по-отдалечени; колкото са по-червени, толкова са по-близко.

— Това показва — прошепна най-педантичният от Мъртвите, който се оказа, че е жена, — това показва, че хичиянците са познавали закона, изведен от Хабъл-Хамъсън.

— Моля те, не ми обяснявай закона на Хабъл-Хамъсън — отвърна Клара. — Какво означават всички онези знаци? Например, приличните на кръстове с допълнителни чертички върху тях?

— Това са основни обекти — отвърна с въздишка Мъртвият. — Като Гейтуей. И като Гейтуей Две. И Завода за храна. И…

— А онези знаци, които приличат на отметки?

— Уон ги нарича въпросителни — прошепна тъничкият гласец. Те наистина приличали малко на такива, ако се махнеше точката от долния край на въпросителния знак и останалата част се обърнеше наопаки. — Повечето са черни дупки. Ако зададеш настройка двадесет-три, осемдесет-четири…

— Моля те, млъкни! — извика Уон и се надигна, разрешен и раздразнен, на койката. — Не мога да спя от глупавото ви крещене!

— Ние не крещим, Уон — каза миролюбиво Клара.

— Не били крещели! — изрева Уон. — Ха! — Той се стовари на пилотската седалка със стиснати юмруци и присвити рамене и я загледа. — Какво ще кажеш, ако сега поискам да ям? — попита.

— Искаш ли?

Уон поклати отрицателно глава.

— Или да правя любов?

— Искаш ли?

— Искам ли, наистина ли искам! Винаги трябва да питаш! Ти в действителност съвсем не си добра готвачка, а и в леглото си далеч по-малко интересна, отколкото претендираше. Доли беше по-добра.

Клара спря дъха си и се насили да го изпусне бавно и тихо. Но не можа да се насили да се усмихне.

Уон се нахили доволен, че е успял да я изплаши.

— Спомняш ли си Доли? — весело попита той, — Онази, която ти ме убеди да изоставя на Гейтуей. Там си имат правило: не плащаш — не дишаш, а тя нямаше никакви пари. Чудя се дали е още жива…

— Още е жива — изръмжа Клара, надявайки се да е вярно. Доли винаги щеше да намери кой да й плаща сметките. — Уон, какво означават онези жълти светлини на екрана? — започна тя в отчаян опит да смени темата, преди да стане по-лошо. — Мъртвите изглежда не знаят.

— Никой не знае. Щом мъртвите не знаят, не е ли глупаво да мислиш, че аз бих могъл да зная? Понякога си много глупава — укори я той. И в този кратък миг, точно когато Клара щеше да избухне отново, се чу тъпичкият глас на Мъртвата жена:

— Настройка двадесет-три, осемдесет-четири, деветдесет-седем, осем, четиринадесет.

— Какво? — попита стресната Клара.

— Настройка двадесет-три… — гласът повтори цифрите.

— Какво е това? — попита Клара и Уон се зае лично да отговори. Настроението му не се бе променило, но изразът на лицето му беше различен… по-малко враждебен. По-напрегнат. По-изплашен.

— Това са координати от картата, разбира се — обясни той.

— И какво показват?

Уон погледна настрана.

— Задай тази настройка и ще разбереш — отвърна той. На Клара й беше трудно да завърти назъбените колела. Въпреки целия си предишен опит, такъв един акт за нея бе равносилен на самоубийство: функцията на тези диаграми не беше изучена, а промяната на зададената настройка почти сигурно означаваше непредсказуема и обикновено фатална промяна на курса. Но единственото, което се случи, беше, че образите на екрана трепнаха, завъртяха се и спряха, за да покажат… какво? Една звезда? Или черна дупка? Каквото и да бе, то светеше на екрана с ярка кадмиево-жълта светлина и около него трепкаха не по-малко от пет обърнати наопаки въпросителни.