Фредерик Пол - Гейтуей III

— Какво е това? — попита Уолтърс и се спря пред една ниша с пирамидална конструкция от светещ метал в нея. Дебела желязна решетка, заварена пред нишата, не позволяваше да се пипне пирамидата.

— Убий ме, но не зная — призна Йе-ксинг. — Никой не знае… затова са я оставили тук. Някои неща могат лесно да се отрежат и изнесат, някои се повреждат… а от време на време, ако човек се опита да премести нещо, то избухва в ръцете му. Насам, право напред по този тесен коридор! Там е каютата ми.

Чисто, тясно легло, на стената картина на стара ориенталска двойка… Родителите на Джени?… Цветя на сандъка до стената, Йе-ксинг бе направила каютата си уютна.

— Тук съм по време на обратния рейс — обясни тя. — На идване това е капитанска каюта, а ние спим на койки в пилотската стая. — Джени се сви в края на леглото. — Няма големи възможности за убиване на времето при обратния курс. Искаш ли чаша вино?

— Определено — призна Уолтърс. Той седна и си изпи виното. Накрая си раздели с хубавичката Джени Йе-ксинг последната чаша, последвана от различни деликатеси с отлично качество, които се намираха в нейната каюта и така задоволиха душата му, че ако през този приблизително половин час се бе сещал за Доли, то не беше с чувство на ревност, а почти със състрадание.

Оказа се, че и по време на пътуването към Земята имаше много възможности за приятно прекарване на времето, дори в каюти не по-големи от онази, която Хорацио Хорнблауър бе заемал преди столетия. Виното беше най-хубавото на планетата Пегис, но когато изпразниха бутилката и себе си, каютата започна да им изглежда много по-малка, а имаше още цял час до началото на тяхната смяна.

— Гладна съм — съобщи Йе-ксинг. — Тук имам малко ориз и разни други неща, но може би…

Не беше време да си изпуска късмета, макар че предложението да хапнат домашно приготвена храна звучеше много съблазнително. Ориз и разни други неща.

— Хайде да отидем в пилотската кабина — предложи Уолтърс. Без много да бързат, хванати за ръце, те тръгнаха към командната част на кораба. Спряха се на пресечката на два коридора, където много отдавна хичиянците, по някаква своя причина, бяха засадили малки туфи с храсти… не, нямаше никакво съмнение, същите, които все още растяха там. Йе-ксинг се наведе и откъсна една синя ягода.

— Погледни — каза тя. — Всичките са зрели, а онези безделници дори не искат да ги берат.

— Завръщащите се колонисти ли имаш предвид? Но те си плащат пътя…

— О, разбира се, че го плащат — съгласи се тъжно Джени. — Ако не си плащат, няма да летят. И там долу ги чакат богатства, нали?

Уолтърс опита един от сочните, тънкокожи плодове.

— Не изпитваш голяма любов към завръщащите се.

Йе-ксинг се усмихна.

— Не го крия, нали? — Усмивката й помръкна. — На първо място, няма за какво да се връщат… ако животът им там е бил добър, нямало е да го напуснат. На второ място, положението там стана значително по-лошо отпреди. Повече терористи, повече международни конфликти… някои страни извършват мобилизация! И на трето място, те не само ще страдат, но и ще станат част от причината за нови страдания. Половината от тези отвратителни хора, които виждаш тук, след месец ще се включат в някоя терористична група… или най-малкото ще подкрепят такава група.

Те продължиха да се разхождат и Уолтърс скромно се обади:

— Вярно е, че много отдавна съм напуснал Земята, но чувам, че положението там ставало много неприятно… с бомбардировки и престрелки.

— Бомбардировки! Де да беше само това! Сега терористите имат ТПП! Човек се връща на Земята и не знае кога ще падне от стола си!

— ТПП? Какво е ТПП?

— О, Господи, Уолтърс! — възкликна изненадано Джени. — Ти наистина отдавна не си бил на Земята. Някога го наричаха нервна криза, не си ли спомняш? Това е телепатичен психокинетичен приемопредавател, едно от онези стари хичиянски неща. Съществуват около дузина и един е в ръцете на терористите!

— Нервна криза — повтори Уолтърс и се намръщи, когато паметта му се зарови някъде в подсъзнанието.

— Точно така, Нервна криза — потвърди Йе-ксинг с мрачно задоволство. — Спомням си, когато бях малка в Канчоу, баща ми се прибра с окървавена глава, защото някой скочил върху него от последния етаж на фабрика за стъкло. Право върху баща ми! Като дървеница! И причината беше ТПП.

Уолтърс кимна без да отговори, лицето му помръкна. Йе-ксинг го погледна озадачена, след това махна с ръка към охраната пред тях.

———————————————