Робърт Шекли - Обмен на разуми

Марвин много добре съзнаваше това и въпреки всичко беше недоволен. Да види Марс, да отиде в дупката на Пясъчния Крал, да се наслади на великолепните звукови гами на „Мъката на любовта“, да послуша цветните пясъци на Великото Сухо Море…

Преди само мечтаеше. Сега работата беше друга. Гърлото му дращеше от нехарактерната готовност да вземе решение. Марвин благоразумно реши да не насилва събитията, а се стегна и тръгна към центъра на града, в Стенхоупската Аптека.

Както и очакваше Били Хейк, най-добрият му приятел, стоеше и подръпваше ЛСД frappe 3 3 frappe — охладен (фр.) .

— И днеска ли си в треска? — попита Хейк на разпространения в тези дни жаргон.

— Душата лека, главата мека — подхвърли Марвин традиционния отговор.

— Du koomen ta de la klipje? — попита Били. (Смесеният испано-африкански диалект беше новата голяма сензация на годината).

— Ja, mijnheer — отвърна Марвин с леко запъване. Не изпитваше никакво желания точно сега да си разменят остроумни реплики.

Били улови раздразнението му. Закачливо повдигна вежда, остави комикса с Джеймс Джойс настрана, пъхна една „Кийн-смоук“ в устата си, дръпна, изпусна ароматен зелен дим и попита:

— К’во си се вкиснал?

Въпросът беше доброжелателен, макар и зададен заядливо.

Марвин седна до Били. Беше му тежко на душата, но не искаше да споделя мечтите си със своя лекомислен приятел. Затова вдигна ръце и започна разговор на индианския език на знаците. (Много млади хора с интелектуални претенции продължаваха да са под влиянието на миналогодишната сензация — проектоскопския филм „Дакотският диалог“. Във филма участваха Бьорн Ракрадиш в ролята на Лудия Кон и Миловар Славовивович в ролята на Червения Облак и героите им се обясняваха изключително с жестове).

Иронично и въпреки това сериозно Марвин показа разбито сърце, изгубен кон, слънце, което не свети и луна, която не изгрява.

Мистър Байджлоу, собственикът на Стенхоупската Аптека, прекъсна разговора им. Той беше на средна възраст (навръшил седемдесет и четири години), полуплешив и с малко, но забележимо шкембе. Независимо от всичко маниерите му си бяха останали младежки. Обърна се към Марвин:

— Eh, Mijnheer, querenzie tomar la klopje inmensa de la cabeza vefrouvens in forma de ein плодов сладолед?

За мистър Байджлоу и другите представители на неговото поколение беше характерно да злоупотребяват с жаргона на младите.

— Schnell — прекъсна го Марвин с безразсъдна младежка жестокост.

— Добре, няма… — отрони мистър Байджлоу и с прискърбие се отдалечи.

Били забеляза, че приятелят му страда. Това определено го смущаваше. Беше навършил тридесет и четири години — още малко и ще стане мъж. А и работата му беше хубава — старши на 23-та монтажна линия в завода за опаковки „Петерсън“. Продължаваше да се държи като пубертет, но знаеше, че възрастта налага да се поемат определени отговорности. Затова изостави вродената си срамежливост и попита стария си приятел директно:

— Какво е станало, Марвин?

Флин вдигна рамене, изкриви устни, затропа безцелно с пръсти по масата и накрая отвърна:

— Oiga, hombre, ein Kleinnachtmusik es demasiado, nicht wahr? The Todt you ruve to touch…

— Я го кажи както трябва! — прекъсна го Били с несвойствена за възрастта му твърдост.

— Извинявай — продължи Марвин на английски. — Просто… Ох, Били, страхотно ми се иска да пътешествам!

Били кимна. Много добре познаваше страстта на приятеля си.

— А-ха. И на мен.

— При теб не е толкова обсебващо, Били. Не мога да си намеря място.

Донесоха плодовия сладолед. Марвин не му обърна внимание, а продължи да излива душевните си терзания пред приятеля от детинство.

— Mira, Били, не знам дали вярваш, но нервите ми са опънати като пружина в пластмасова играчка. Непрекъснато мисля за Марс, Венера и другите далечни светове като Алдебаран и Антарес… По дяволите, разбираш ли, дори не мога да мисля за друго. В главата ми е или Говорещият Океан от Процион IV, или триделните хуманоиди от Алуа II. Направо ще умра, ако не отида да ги видя на място.

— А-ха. И аз бих отишъл да ги видя.

— Не можеш да ме разбереш — възрази Марвин. — Работата не е в това само да ги видя… съвсем друго имам предвид… много по-лошо… Разбираш ли, не мога просто да си живуркам в Стенхоуп цял жиивот. Дори да имам страхотна работа и да прекарвам вечерите си с първокласни момичета. По дяволите, не мога просто да се оженя, да направя няколко деца и… и… в живота има и други неща!

Марвин премина на младежка, неразбираема скоропоговорка. Но смисълът се долавяше между неудържимия поток от думи и затова Били мъдро кимаше.