Лоис Бюджолд - Бараяр

— Аа. По време на ескобарската война? — попита Друшнакови.

— Всъщност в известен смисъл това беше първият изстрел на ескобарската война. Макар да предполагам, че бихте го нарекли приятелски.

— Лейди Воркосиган — или може би трябва да кажа капитан Нейсмит — е била там — отбеляза принцеса Карийн. — И сигурно знае.

Корделия не успя да разбере израза й. С колко ли от прословутите доклади на Негри бе запозната принцесата?

— Колко жалко! Изглежда е бил много атлетичен — каза телохранителката.

— Наистина беше — усмихна й се по-благосклонно Корделия. — Според мен невроразрушителите са отвратителни оръжия. — Тя разсеяно потри уцеленото от разрушител безчувствено място на бедрото си — за щастие изстрелът не бе поразил подкожната мазнина и не бе навредил на функционирането на мускула.

— Седнете, лейди Воркосиган. — Принцеса Карийн потупа мястото до себе си, освободено току-що от бъдещия император. — Дру, бихте ли завели Грегор на обяд?

Друшнакови кимна с разбиране, сякаш в тази обикновена молба се криеше някакво кодирано съобщение. После повика момчето и двамата излязоха, хванати ръка за ръка. Детското му гласче се донесе отвън:

— Друшни, може ли да получа сметанов сладкиш? И още един за Стеги?

Корделия седна предпазливо, мислейки си за докладите на Негри и за бараярската дезинформация относно неотдавнашния им неуспешен опит да завладеят планетата Ескобар. Ескобар — най-добрият съсед и съюзник на колонията Бета… Оръжията, които бяха унищожили престолонаследника Сердж и кораба му високо над Ескобар, бяха пренесени храбро през бараярската блокада от капитан Корделия Нейсмит от Бетанския експедиционен корпус. Тази истина бе очевидна и известна, за нея не трябваше да се извинява. Именно тайната история, задкулисната история в бараярското висше командване бе толкова… коварна — да това бе точната дума. Опасна, като зле съхранявани токсични отпадъци.

За огромно удивление на Корделия принцеса Карийн се наведе към нея, хвана дясната й ръка, вдигна я към устните си и я целуна силно.

— Заклех се — каза гърлено Карийн, — че ще целуна ръката, която е убила Гес Ворутиър. Благодаря ви. Благодаря ви. — Говореше задъхано и срамежливо, а в гласа й се долавяха сълзи и вълнение, предизвикано от благодарност. Тя изправи гръб и кимна, лицето й отново възвърна резервираното си изражение. — Благодаря ви. Бог да ви благослови.

— Хм… — Корделия потърка мястото на целувката. — Аз… тази чест се пада другиму, миледи. Бях там, когато гърлото на адмирал Ворутиър беше прорязано, но не от моята ръка.

Карийн стисна длани в скута си и очите й блеснаха.

— Тогава е бил лорд Воркосиган!

— Не! — Корделия стисна устни от раздразнение. — Трябвало е Негри да ви докладва истината. Беше сержант Ботари. Навремето той ми спаси живота.

— Ботари? — Карийн застина от удивление. — Чудовището Ботари, лудият ординарец на Ворутиър?

— Нямам нищо против да обвиняват мен вместо него, госпожо, защото ако се беше разчуло, щяха да бъдат принудени да го екзекутират за убийство и бунт. Но аз… но аз не би трябвало да си присвоявам заслужената от него похвала. Ако желаете, ще му я предам, но не съм уверена, че той си спомня инцидента. След войната е бил подложен на някаква ужасна мозъчна терапия, преди да го уволнят — вие, бараярците, наричате това терапия — „както и неврохирургията си“ — помисли си Корделия, — а разбирам, че и преди не е бил особено, хм, нормален.

— Не — каза Карийн. — Не беше. Мислех, че е човек на Ворутиър.

— Той избра… той избра друго. Струва ми се, че това беше най-геройската постъпка, на която съм присъствала. Да се измъкне от онова море от зло и безумие и да се стреми към… — Корделия млъкна, срамувайки се да каже „да се стреми към изкупление“, и след кратко мълчание попита: — Обвинявате ли адмирал Ворутиър за покваряването на принц Сердж? — Щом щяха да бъдат искрени… „Никой не споменава принц Сердж. Той възнамеряваше да открие ужасно пряк път към властта и сега е просто… изчезнал.“

— Гес Ворутиър… намери в Сердж единомишленик. Плодовит последовател в долните си забавления. Може би вината… не е само на Ворутиър. Не знам.

Корделия почувства, че отговорът е честен.

— Ецар ме закриляше от Сердж, след като забременях — добави тихо Карийн. — Не бях виждала съпруга си повече от година, когато беше убит на Ескобар.

„Може би и аз няма да споменавам повече принц Сердж.“

— Ецар бе могъщ закрилник. Надявам се, че и Арал ще може да се справи — каза Корделия. Дали трябваше да говори за император Ецар вече в минало време? Изглежда, всички останали правеха така.