Лоис Бюджолд - Бараяр

Тези думи й спечелиха усмивка.

— Благодаря ви, миледи. Опитвам се.

Всички заедно последваха Негри през близката врата до една продълговата, обляна от слънце жълта стая с многобройни прозорци, които гледаха на юг. Корделия се зачуди дали еклектичната смесица на мебелировката наистина се състои от безценни антики, или това са само изкуствено състарени дубликати. Не можеше да разбере. Седнала на едно тапицирано с жълта коприна канапе в отсрещния край на стаята ги чакаше някаква жена: наблюдаваше ги със сериозно изражение, докато се приближаваха вкупом към нея.

Вдовстващата принцеса Карийн беше слаба трийсетинагодишна жена. Изглеждаше напрегната. Красивата й тъмна коса бе оформена в сложна прическа, макар сивата й рокля да бе с обикновена кройка. Обикновена, но съвършена. Едно тъмнокосо четиригодишно момченце бе легнало по корем на пода и шепнеше нещо на големия колкото котка стегозавър-играчка, който му шепнеше в отговор. Принцесата го накара да остави робота, да се изправи и да седне до нея. Детето обаче продължаваше да стиска косматото животно в скута си. Корделия с облекчение видя, че малкият принц е облечен разумно за възрастта си, в удобни дрехи за игра.

Негри представи Корделия на принцесата и на принц Грегор. Тя не бе сигурна дали трябва да се поклони, да направи реверанс или просто да поздрави и в края на краищата просто наведе глава като Друшнакови. Застанал тържествено, Грегор я гледаше със съмнение и тя се опита да се усмихне, както се надяваше, успокоително.

Воркосиган коленичи пред момчето — само Корделия видя как Арал преглътна — и каза:

— Знаете ли кой съм аз, принц Грегор?

Грегор се отдръпна малко към майка си и я погледна. Тя му кимна окуражително.

— Лорд Арал Воркосиган — отвърна момчето с тънък глас.

Воркостан смекчи гласа си и отпусна ръце, опитвайки се съзнателно да скрие широките си рамене.

— Дядо ви ме помоли да ви стана регент. Обяснявал ли ви е някой какво означава това?

Грегор мълчаливо поклати глава. Воркосиган вдигна вежди към Негри в знак на неодобрение. Лицето на Негри не промени изражението си.

— Това означава, че ще върша работата на дядо ви, докато не станете достатъчно голям, за да я вършите сам, т.е., докато не станете на двайсет. През следващите шестнайсет години ще се грижа за вас и за майка ви вместо дядо ви. Ще следя да получите образование, за да се научите да се справяте добре с работата си като дядо ви. Да управлявате добре.

Дали момчето изобщо разбираше какво значи „да управлява“? Воркосиган внимаваше да не каже „вместо баща ви“, забеляза Корделия. Внимаваше да не спомене името на престолонаследника Сердж. Изглежда, Сердж скоро щеше да бъде изтрит окончателно от бараярската история така, както го бяха изпарили и в онова космическо сражение.

— Засега — продължи Воркосиган — работата ви е да се учите старателно с наставниците си и да изпълнявате всичко, което ви каже майка ви. Ще се справите ли с това?

Грегор преглътна и кимна.

— Според мен ще се справите отлично — кимна му твърдо Воркосиган, както кимаше на офицерите си, и се изправи.

„Според мен и ти ще се справиш отлично, Арал“ — помисли си Корделия.

— Докато сте тук, сър — каза Негри след кратко изчакване, за да не би да прекъсне евентуалното продължение, — бих искал да ви покажа два-три доклада. Последният доклад от Даркой показва, че граф Ворлакейл е бил мъртъв още преди да бъде изгорена резиденцията му, което хвърля нова светлина — или сянка — върху проблема. А стои и въпросът за ремонта на Министерството на политическото образование…

— Сигурно е разрушено — промълви Воркосиган.

— Както винаги, последният саботаж от Кома…

— Разбирам. Да вървим. Корделия, ти…

— Навярно лейди Воркосиган няма да има нищо против да поостане още малко при нас — промърмори принцеса Карийн малко иронично.

— Благодаря ви, миледи — хвърли й признателен поглед Воркосиган.

Мъжете излязоха. Принцесата разсеяно поглади с пръст фините си устни. Очевидно се бе поотпуснала.

— Добре. Надявах се, че ще мога да разговарям с вас насаме. — Изразът на лицето й ставаше все по-оживен. Тя докосна мълчаливо момчето и то се върна към играта си.

Друшнакови, която стоеше в другия край на стаята се намръщи и попита:

— Какво му имаше на онзи лейтенант?

— Лейтенант Куделка бе улучен с невроразрушител — каза сковано Корделия, неуверена дали странният тон на момичето не разкрива неодобрение. — Преди година, когато бе на служба при Арал на борда на „Генерал Воркрафт“. Очевидно извършената му неврохирургическа операция не е на равнището на галактическите стандарти. — Тя млъкна, страхувайки се да не би домакинята й да реши, че я критикува. Не че принцеса Карийн бе виновна за съмнителния стандарт на бараярската медицина.