Лоис Бюджолд - Бараяр

— Да, технически не може — поясни Арал. — Ботари току-що бе прехвърлен в друг клон на рода. При теб.

— Оо! — „Точно това, което съм искала винаги — мое наистина собствено чудовище. И какво трябва да правя, да го крия в килера?“ Тя потри нос, а после погледна ръката си. Ръката, която бе стискала ръката на Ботари върху ефеса на сабята. Така. И така: — Лорд Майлс ще има нужда от телохранител, нали?

Арал наклони глава с любопитство.

— Наистина.

Изведнъж очите на Ботари се изпълниха с толкова силна надежда, че Корделия сдържа дъха си.

— Телохранител — каза той — и подкрепа. Никой няма да може да му причини нищо, ако… Нека ви помогна, миледи.

Тези думи прозвучаха за Корделия като „обичам ви“.

— Би било… — „невъзможно, безумно, опасно, безотговорно…“ — удоволствие за мен, сержант.

Лицето му запламтя като факел.

— Мога ли да започна веднага?

— Защо не?

— Тогава ще ви почакам — кимна той към лабораторията на Вааген и влезе през вратата. Корделия можеше да си го представи: облегнат на стената и внимателно наблюдаващ — надяваше се, че това зловещо присъствие няма да направи лекарите толкова нервни, че да изпуснат чупливия си товар.

Арал въздъхна и я взе в прегръдките си.

— Имате ли вие, бетанците, детски приказки за кръщелните дарове на вълшебниците?

— И добрата, и лошата фея като че ли са безсилни в нашия случай, нали? — Тя се притисна към грапавата материя на униформата му. — Не зная дали Пьотър е възприемал Ботари като благодат или проклятие. Но се обзалагам, че наистина ще държи враговете настрана. Които и да се окажат те. Странни подаръци направихме за рождения ден на момчето си.

Те се върнаха в лабораторията и изслушаха внимателно останалата част от лекцията на лекарите за специфичните нужди и уязвимите места на Майлс, и за разписанието на първоначалното му лечение, а после го повиха топло за пътуването му до дома. Беше толкова мъничък, просто парче плът, по-лекичко от коте, откри Корделия, когато най-после го взе на ръце и го притисна към себе си за пръв път, откакто го бяха откъснали от нейното тяло. За миг изпадна в паника. „Върнете го обратно в репликатора за около единайсет години, не мога да се справя с това…“ Децата може и да бяха, а може и да не бяха благодат, но да ги създадеш, а после да ги провалиш, бе със сигурност проклятие. Даже Пьотър знаеше това. Арал отвори вратата пред тях.

„Добре дошъл на Бараяр, сине. Заповядай в този свят на богатство и бедност, на странна промяна и дълбока история. Роди се веднъж, сега се раждаш повторно. Заповядай и името си. Майлс означава «войник» но не допускай силата на внушението да те погълне. Заповядай една изкривена фигура в това общество, което ненавижда и се страхува от мутациите — защото са били неговото най-силно страдание. Заповядай титла, богатство, власт и цялата омраза и завист, които ще ти донесат. Заповядай това тяло — разкъсано на части и после отново събрано. Наследи безброй приятели и врагове, които не си си създал сам. Заповядай един дядо от ада. Понеси болката, открий радостта и намери свой собствен смисъл, защото Вселената със сигурност няма да ти го поднесе. Ще бъдеш винаги жива мишена. Бъди. Но жива. Жива. Жива!“

— По дяволите, Вааген! — задъхано възкликна Корделия. — Изобщо не си ми казвал, че малкият мошеник ще бъде свръхактивен.

Тя се втурна надолу по стълбището, изтича през кухнята и излезе на терасата в края на заплетената като лабиринт каменна къща. Погледът й се плъзна по моравата, сетне по дърветата и накрая се спря на дългото езеро, което блестеше под лятното слънце. Никакво движение.

Облечен в стари униформени панталони и избеляла щампована риза, Арал се появи до къщата, видя я и разпери безпомощно ръце.

— Няма го тук.

— Не е и вътре. Долу или горе, как мислиш? Къде е малката Елена? Обзалагам се, че са заедно. Забраних му да слиза до езерото без някой възрастен, но не зная…

— Със сигурност не е при езерото — каза Арал. — Плуваха цяла сутрин. Изморих се само като ги гледах. За петнайсет минути — засякох времето — той се изкатери и скочи от дока деветнайсет пъти. Умножи това по три часа.

— Тогава е горе — реши Корделия. Те се обърнаха и се затътриха заедно нагоре по хълма по чакълената пътека, от двете страни на която имаше местни, внесени от Земята и екзотични храсти и цветя. — И като си помисля — изхриптя Корделия, — че се молех да настъпи денят, в който ще проходи!