Лоис Бюджолд - Бараяр

С цъфтяща усмивка Арал я разположи в определения за нея лъч на звездата, сякаш нареждаше букет, и зае собственото си място. Лейди Ворпатрил бе настояла Корделия да облече нова рокля — беше дълга и синьо-бяла, с червени растителни мотиви, съвсем в тон с ултраофициалната червено-синя парадна униформа на Арал. Гордият и нервен баща на Дру също носеше червено-синя униформа и беше заел своето място. Странно бе да мисли за военните, които Корделия обикновено свързваше с тоталитарни импулси, като за острие на егалитаризма на Бараяр. Сетаганданският подарък — така го наричаше Арал; тяхната инвазия бе предизвикала издигането на таланта независимо от произхода и вълните на тази промяна все още се носеха сред бараярското общество.

Сержант Друшнакови беше по-нисък и по-слаб, отколкото беше очаквала Корделия. Майчините гени на Дру, по-доброто хранене или и двете заедно бяха направили всичките му деца по-високи от него. И тримата братя, от капитан до капрал, бяха освободени от военните си задължения, за да присъстват, и сега стояха в големия външен кръг на останалите свидетели, наред с развълнуваната по-малка сестра на Ку. Майката на Ку беше застанала в последния лъч на звездата, плачеше и се усмихваше, облечена в синя рокля с толкова подходящ десен, че според Корделия Алис Ворпатрил сигурно се беше добрала по някакъв начин и до нея.

Първо влезе Куделка с маршова походка, подпирайки се на сабята си в новата й ножница и на сержант Ботари. Сержант Ботари бе облечен в най-блестящия вариант на кафяво-сребристата ливрея на Пьотър и шептеше полезни, ужасно внушителни съвети, като: „Ако усетиш, че наистина ти се гади, лейтенант, наведи си главата“. Дори от самата мисъл за това лицето на Ку стана зеленикаво и необикновено контрастиращо с червено-синята му униформа, което лейди Ворпатрил несъмнено не би одобрила.

Всички глави се обърнаха. „О, Господи!“ Алис Ворпатрил бе абсолютно права за роклята на Дру. Тя се носеше зашеметяващо грациозна като плаващ кораб, едно високо, изчистено съвършенство на форма и функция, коприна с цвят на слонова кост, златиста коса, сини очи, бели, сини и червени цветя, тъй че когато пристъпи до Ку, всички внезапно разбраха колко висок е самият той. Алис Ворпатрил, в сребристосивата си рокля, пусна Дру пред кръга с жест на ловуваща богиня, която пуска своя бял сокол, за да литне и да се настани на протегнатата ръка на Ку.

Ку и Дру казаха клетвите си без да заекват или губят съзнание и успяха да прикрият взаимното си притеснение при публичното произнасяне на омразните им първи имена — Климент и Людмила.

(— Братята ми ме наричаха Люд — беше доверила Дру на Корделия по време на репетицията предишния ден. — Римува се с луд. И с бут.

— За мен винаги ще си останеш Дру — обеща Ку.)

Като старши свидетел, Арал развали булгурения кръг, помитайки го с единия си ботуш, и ги пусна да излязат. Музиката, танците, яденето и пиенето започнаха.

Бюфетът беше невероятен, музиката — жива, а пиенето… традиционно. След първата официална чаша чудесно вино, което бе пратил Пьотър, Корделия се понесе към Ку и му прошепна няколко думи за бетанските изследвания за вредното влияние на етанола върху сексуалните функции, след което той премина на вода.

— Жестока жена — прошепна смеейки се в ухото й Арал.

— Не, към Дру не съм — измърмори му тя в отговор. Беше официално представена на братята, а сега вече и шуреи; те я гледаха с благоговейно уважение, което я накара да скърца със зъби. Макар че се отпусна малко, когато таткото махна с ръка на един от братята да млъкне, за да могат да чуят някакъв коментар на булката но въпроса за ръчните оръжия.

— Тихо, Джос — каза на сина си сержант Друшнакови. — Ти никога не си държал невроразрушител по време на битка. — Дру премига, а после се усмихна и очите й блеснаха.

Корделия използва момента да говори и с Ботари, когото виждаше съвсем рядко, откакто Арал бе отделил домакинството си от това на Пьотър.

— Как е Елена? Как се чувства у дома? Възстанови ли се вече госпожа Хайсопи?

— Добре са, миледи — кимна Ботари, почти усмихнат. — Посетих ги преди пет дни, когато граф Пьотър отиде да провери конете си. Елена, хм, пълзи. Малко да се зазяпаш и… — Той се намръщи. — Надявам се, че Карла Хайсопи внимава.

— Тя опази Елена по време на Вордариановата война, така че ще се справи и с пълзенето. Смела жена. Би трябвало да я наградят с медал.

Ботари сбърчи вежди.

— Не мисля, че това би имало някакво значение за нея.