Лоис Бюджолд - Бараяр

Късно същата вечер тримата — Воркосиган, Корделия и лейтенант Куделка седнаха да вечерят. Новият личен секретар на Воркосиган изглеждаше малко уморен.

— Какво правихте през целия ден? — попита Корделия.

— Брояхме хора, най-вече — отвърна Воркосиган. — Министър-председателят Вортала се съмнява в някои от гласовете и ги пресмятахме при закрити врати. Това, което ще видиш утре в залата на Съвета, всъщност не е бараярската политика в действие, а само нейните резултати. А ти как прекара деня?

— Отлично. Ходих на пазар. Един момент. — Тя извали бастуна със сабята и свали опаковката. — Просто искам да те предпазя от това да изтощиш окончателно Ку.

Куделка я погледна благодарно — само от учтивост, защото по очите му се разбираше, че е ядосан. Изражението му обаче се замени с изненада, когато пое бастуна и едва не го изпусна от неочакваната му тежина.

— Хей! Това не…

— Натисни дръжката на това място. Не го насочвай към…

Щрак!

— …прозореца!

За щастие ножницата уцели рамката и шумно отскочи. Ку и Арал скочиха от местата си.

Очите на Куделка блестяха, докато оглеждаше острието на сабята. Корделия му донесе ножницата.

— О, миледи! — Но после лицето му се отпусна безжизнено, той внимателно върна оръжието в бастуна и тъжно й го подаде. — Струва ми се, че не разбирате. Аз не съм Вор. Не е законно да притежавам лична сабя.

— Оо — натъжи се Корделия.

Воркосиган вдигна вежди.

— Мога ли да хвърля един поглед, Корделия? — Той разгледа оръжието, като го извади от ножницата вече по-предпазливо. — Хм. Прав ли съм да мисля, че е платено с моите пари?

— Ами, предполагам, че ще бъдеш прав, когато пристигне сметката. Макар да не смятам, че трябва да плащаш за сабята, която счупих. Но бих могла да върна бастуна в магазина.

— Разбирам. — поусмихна се той. — Лейтенант Куделка, като ваш командир и втори васал на Ецар Ворбара, официално ви връчвам това мое оръжие, за да го носите в служба на императора, да бъде вечно царството му. — Неизбежната ирония на официалната фраза разтегна устните му, но той бързо смени изражението си и върна бастуна на Куделка, който отново засия.

— Благодаря ви, сър!

Корделия само поклати глава.

— Струва ми се, че никога няма да разбера тази планета.

— Ще поръчам на Ку да ти намери подходящи исторически книги. Но не тази вечер. Едва ще има време да сложи в ред днешните си бележки, преди тук да се появи Вортала с неколцина „скитници“. Можеш да работиш в библиотеката на баща ми, Ку. Ще се срещнем там.

Вечерята свърши. Куделка се оттегли в библиотеката да работи, а Воркосиган и Корделия отидоха да почетат в съседната й дневна, преди да започне нощното съвещание на Воркосиган. Имаше още доста доклади, които той прегледа набързо с ръчния си апарат за четене. Корделия подели времето си между прослушването на запис на бараярско-руски фразеологичен речник и на един още по-ужасен диск за отглеждането на деца. Тишината бе нарушавана от случайното мърморене на Воркосиган, отправено по-скоро към самия него, отколкото към нея: „Аха! Ето какво се готви да направи това копеле!“ или „По дяволите, тези схеми са странни. Ще трябва да ги проверим…“ Корделия също промърморваше по нещо от време на време: „О, Боже, питам се дали всички бебета са такива.“ А пък откъм стената на библиотеката се чуваше периодично „щрак!“, което ги караше да се споглеждат и да избухват в смях.

— О, Господи — каза Корделия след третото или четвъртото избухване, — надявам се, че не съм го отвлякла много от задълженията му.

— Ще се справи, щом се поуспокои. Личният секретар на Ворбара го взе да му показва как да се организира. Ку ще го следва по време на целия протокол по погребението и след това ще може да се оправя с всичко. Между другото, идеята за бастуна е гениална, благодаря ти.

— Да, забелязах, че е извънредно чувствителен по отношение на недъга си. Помислих си, че това може би ще заглади малко перушината му.

— Такова е нашето общество. То е… прекалено сурово с всеки, който има физически недостатъци.

— Разбирам. Странно… като го споменаваш сега, не си спомням да съм виждала по улиците или някъде другаде хора, които да не изглеждат здрави. Освен в болницата. Никакви деца в инвалидни колички, бутани от родители с празен поглед…

— И няма да видиш — мрачно я погледна Воркосиган. — Всички откриваеми проблеми се елиминират още преди раждането.

— Е, и ние правим така. Но обикновено преди зачеването.