Тери Гудкайнд - Първото правило на магьосника

— Не! Не искам да ги екзекутирате!

Човекът примигна объркано.

— Какво да правя с тях?

— Ще унищожиш техните Агиели. До последния. Не искам никога повече да виждам Агиел. — Той вдигна в ръката си Агиела, увесен на врата му. — Освен този. След това ще им намериш нови дрехи. Изгори до последния парцал всички дрехи, принадлежащи на Морещиците. Кажи на хората да се отнасят към тях с нежност, с уважение.

Очите на човека се ококориха.

— Нежност — прошепна той — и уважение?

— Точно така. Трябва да им се намери работа, чрез която да помагат на хората, трябва да се научат да се отнасят към хората така, както останалите се отнасят с тях: с нежност и уважение. Не знам как ще го направиш, сам ще трябва да намериш начин. Изглеждаш ми умен. Ясно?

Човекът се намръщи.

— Ами ако откажат да се променят?

— Кажи им, че ако продължават по стария път, в края му ще ги чака Търсачът с белия меч.

Стражът се усмихна, приближи юмрук до сърцето си за поздрав и се поклони енергично.

Зед се наведе към Ричард.

— Ричард, Агиелите са магия, те не могат да бъдат унищожени току-така.

— Ами тогава му помогни, Зед. Помогни му да ги унищожи или ги заключи някъде, или направи нещо друго. Ясно? Не искам никой никога повече да изпитва болката на Агиел.

Зед пусна тънка усмивка и кимна.

— С радост ще помогна, момчето ми. — Зед се поколеба, потърквайки брадата си с дългия си пръст, след това каза тихо: — Ричард, наистина ли мислиш, че ще се получи, че военните части ще бъдат отзовани, че армията на Западната земя ще помогне?

— Вероятно не. Но ти не можеш на никого да кажеш за твоето Първо правило, така че трябва да печелим време, докато можем отново да приберем хората по домовете им, докато отново издигнеш границата. Тогава отново ще сме в безопасност. Тогава с магията ще е свършено.

От небето се чу тътен. Ричард вдигна глава и видя Скарлет, която кръжеше. Червеният дракон се спусна спираловидно надолу в свежия въздух. Хората нападаха по земята, разпръснаха се и закрещяха, виждайки, че тя се готви да кацне в основата на стъпалата. Скарлет запърха с криле и се приземи пред Ричард, Калан, Зед и Чейс и двете деца.

— Ричард! Ричард! — закрещя тя, подскачайки от крак на крак с разперени криле, трепереща от вълнение. Огромната й червена глава се спусна към него. — Яйцето ми се излюпи! Едно прекрасно малко драконче, точно както ти каза! Искам да дойдеш да го видиш! Толкова е силно. Обзалагам се, че след месец ще може да лети. — Скарлет очевидно в един момент видя всички събрали се хора. Главата й се завъртя, оглеждайки ги. Огромните й жълти очи примигнаха, тя се наклони към Ричард: — Проблем ли имаме? Има ли нужда от драконов огън?

Ричард се ухили.

— Не. Всичко е наред.

— Ами щом е така, качвай се и ще те водя да видиш малкото ми.

Ричард прегърна Калан през кръста.

— Ако вземеш и Калан, с удоволствие идвам.

Скарлет я огледа от главата до петите.

— Щом е с теб, е добре дошла.

— Ричард — каза Калан, — какво ще правим със Сидин? Веселан и Савидлин сигурно са страшно притеснени. — Зелените й очи се вгледаха дълбоко в неговите. Тя се наведе към него и прошепна. — Пък и оставихме нещо недовършено в къщата на духовете. Вярвам, че ябълката, която не доядохме, е все още там. — Ръката й пристегна кръста му, устните й се извиха в усмивка. Усмивка, която изкара дъха му.

Ричард с усилие отмести поглед от нея и вдигна очи към Скарлет.

— Този малкият беше откраднат от народа на Калните когато ти заведе Мрачния Рал там. Майка му болезнено очаква завръщането му, също както и ти копнееше за малкото си. След като видим малкото ти драконче, ще можеш ли да ни отнесеш там?

Огромното око на Скарлет се плъзна към Сидин.

— Е, мисля, че разбирам тревогата на майка му. Дадено. Качвайте се.

Зед пристъпи напред с ръце върху хълбоците, в гласа му имаше нотки, подсказващи, че не може да повярва на очите си.

— Ще позволиш на един човек да се вози на крилете ти? Червен дракон? Ще го отнесеш, където си пожелае?

Скарлет зарина магьосника в облак дим, принуждавайки го да отстъпи назад.

— Човек не. Но този тук е Търсач. Аз съм на неговите заповеди. Бих го закарала до отвъдния свят и обратно.

Ричард я хвана за шиповете и се покачи на раменете й, след като тя се сниши надолу. Калан му подаде Сидин. Ричард го пое в скута си и хвана ръката на Калан, издърпвайки я на гърба на Скарлет зад себе си. Тя го прегърна през кръста, притиснала длани към гърдите му и глава към раменете му.