Тери Гудкайнд - Първото правило на магьосника

Тримата напуснаха бездънните коридори и излязоха навън, под лъчите на зимното слънце. Пред тях се спускаше склонът, нарязан със стълби, вливайки се в огромните ливади долу. Тримата се спряха на ръба. Ричард се изуми от огромния брой хора, събрали се там.

Бяха хиляди, подредени в редици. Най-отпред, в подножието на стълбите, стояха войниците от личната охрана на Майкъл, известни преди като Домашна охрана, докато Майкъл не им беше отнел това име. Ризниците, щитовете и жълтите им знамена блестяха на слънцето. Зад тях се простираха поне хиляда души от войската на Западната земя. А зад тях много повече от тази на Д’Хара. Чейс стоеше пред всички тях със скръстени ръце и вдигнат нагоре по стъпалата поглед. До него, забит в земята, беше колът с главата на Майкъл. Ричард се изправи, онемял от тишината. Ако някой от последните редици, на половин миля разстояние от него, се изкашляше, той щеше да го чуе.

С ръка на гърба му, Зед го подкани да тръгва надолу по стълбите. Всъщност си беше малко повечко от подканяне. Калан стисна ръката му и изправена до него, заслиза по стълбищата, прекъсвани от време на време от просторни площадки. Докато Ричард слизаше, Чейс не отделяше погледа си от очите му. Ричард забеляза Рейчъл до него, обвила с ръката си крака му, стиснала в другата си ръка Сара. Със същата си ръка тя стискаше и ръката на Сидин. Сидин видя Калан и се откъсна от ръката на Рейчъл, затичвайки се да я посрещне. Калан се засмя и го вдигна на ръце. Той широко се усмихна на Ричард и избърбори нещо, което той не разбра, след което обви ръчички около врата на Калан. След като го прегърна и прошепна нещо в ухото му, тя го пусна на земята, като го стискаше здраво за ръката.

Капитанът на Домашната охрана направи крачка напред.

— Домашната охрана е готова да се закълне във вярност пред теб, Ричард.

Командващият армията на Западната земя се изправи до капитана.

— Както и армията на Западната земя.

Приближи се един офицер от армията на Д’Хара.

— Както и армията на Д’Хара.

Ричард безмълвно ги гледаше и примигваше насреща им. Почувства как гневът му кипва.

— Никой не трябва да се кълне във вярност на никого, най-малкото на мен! Аз съм просто горски водач. Нищо повече. Искам да го разберете всички. Горски водач!

Ричард плъзна поглед по морето от глави. Всички погледи бяха вперени в него. Обърна се към гноясващата глава на Майкъл на кола. За миг затвори очи, след това се обърна към неколцина мъже от Домашната охрана, посочвайки им главата.

— Погребете това с останалата част от него. — Никой не помръдна. — Веднага!

Те скочиха и се спуснаха към главата. Ричард се обърна към офицера от армията на Д’Хара, застанал пред него. Всички стояха в очакване.

— Разпратете до всички: враждите приключиха. Войната приключи. Погрижете се всички военни части да бъдат отзовани по места, всички сили да бъдат отдръпнати от окупираните територии. Очаквам всеки, вършил престъпления към невинни хора, независимо дали е пехотинец или генерал, да бъде призован на съд и в случай, че е признат за виновен, да бъде наказан съгласно закона. Военните части от Д’Хара трябва да помогнат на гладуващите хора да изкарат зимата. Огънят вече не е извън закона. Ако някои части, с които се сблъскате, не се подчинят на тези нареждания, ще трябва да се разправяте с тях. — Ричард посочи командващия армията на Западната земя. — Ти му помогни с хората си. Когато сте заедно, никой няма да може да ви устои. — Двамата офицери го гледаха, без да мигнат. Ричард се наведе към тях. — Работата няма да се свърши сама, ако вие не се заемете с нея.

И двамата мъже притиснаха юмрук до сърцето си и се поклониха.

Очите на офицера от армията на Д’Хара се спряха на Ричард.

— На вашите заповеди, Господарю Рал.

Ричард го погледна изненадан, след това го пропусна покрай ушите си. Човекът, каза си той, сигурно не може да отвикне от това „Господарю Рал“.

Ричард забеляза един страж встрани. Позна го. Беше капитанът, когото беше видял до портите, когато излизаше предишния път от Народния дворец. Същият, който му беше предложил кон и го беше предупредил за дракона. Ричард му махна с ръка да се приближи. Той дойде и застана мирно в очакване на заповедите му, като изглеждаше малко притеснен.

— Имам работа за теб. — Мъжът чакаше притихнал. — Мисля, че ще се справиш добре с нея. Искам да събереш всички Морещици. До последната.

— Тъй вярно, сър. — Изглеждаше пребледнял. — Ще бъдат екзекутирани преди залез слънце.