Тери Гудкайнд - Първото правило на магьосника

Зед внимателно свали ръцете си от лицето. Край. Всичко свърши. Лъчите на зимното слънце стоплиха земята там, където само преди броени мигове се бе отворила страшната бездна. Магьосническият пясък го нямаше. Самият кръг земя, който беше покривал, беше цял. Процепът между световете беше зараснал. Поне така се надяваше Зед.

Магьосникът почувства как силата се възвръща в жилите му. Тези, които бяха нарисували заклинанието срещу него, вече ги нямаше. Ефектът на заклинанието се беше стопил.

Той стоеше пред олтара, разперил пръсти под светлината на слънцето, затворил очи.

— Призовавам мрежите. Аз съм, който бях преди: Зедикус Зу’л Зорандер, магьосникът от Първия орден. Нека отново всички го знаят. Също и останалото.

Народът на Д’Хара беше свързан с рода Рал, връзка, създадена преди много години от управляващите; връзка, приковала народа на Д’Хара с рода Рал и рода Рал към този народ. Сега, когато мрежите бяха махнати, тази връзка ще се усети от мнозина и нека те знаят, че вече Ричард е Господарят Рал.

Зед трябваше да съобщи на Ричард, че Мрачният Рал е негов баща, но не днес. Първо трябваше да намери думите. Имаше много неща да му казва, но не днес.

Ричард я намери клекнала край един от изоставените басейни за отдавания. Превръзката все още висеше на врата й, след като я беше свалила от устата си. Калан беше превита надве, обляна в сълзи, дългата й коса се спускаше на вълни по сведените й напред рамене, беше стиснала ножа в две ръце, острието опираше в гърдите й. Раменете й потръпваха на тласъци. Ричард спря пред диплите на бялата й рокля.

— Не го прави — прошепна той.

— Трябва. Обичам те. — Калан леко простена. — Докоснах те със силата си. По-скоро бих умряла, отколкото да стана твоя господарка. Това е единственият начин да те освободя. — Тя се разтресе от сълзи. — Искам да ме целунеш, а след това да си тръгнеш. Не искам да го видиш.

— Не.

Очите й се впериха в неговите.

— Какво каза? — прошепна тя.

Ричард постави юмруци на хълбоците си.

— Казах „не“. Няма да те целуна, докато по лицето ти стоят тези глупави рисунки. Направо ми изкараха акъла.

Зелените й очи го гледаха с невярващ поглед.

— Ти не можеш да ми откажеш нищо, след като веднъж съм те докоснала със силата си.

Ричард се отпусна на земята близо до нея. Отвърза превръзката от врата й.

— Ами значи, ти ме нареди да те целуна — той потопи парчето плат във водата, — а аз ти казах, че няма да го направя, докато тези глупави знаци стоят по лицето ти — той започна да изтрива светкавиците от кожата й. — Така че, предполагам, единственото решение е да се отървем от тях.

Тя стоеше на колене, смразена, докато той почистваше червената боя от лицето й. Когато свърши, Ричард погледна в широко отворените й очи. Хвърли парцала настрани и коленичи пред нея, плъзгайки ръце около кръста й.

— Ричард, аз те докоснах с магията си. Почувствах го. Чух го. Видях го. Как е възможно тя да не те е засегнала?

— Бях защитен.

— Защитен? Как?

— От любовта си към теб. Разбрах, че те обичам повече от самия живот и че по-скоро бих отдал живота си на магията ти, отколкото да живея без теб. Исках да ти го дам целия. Предложих на силата всичко, което имам. Цялата си любов към теб. Щом веднъж разбрах колко много те обичам и пожелах да бъда твой на всяка цена, разбрах, че магията всъщност няма какво да промени в мен. Аз вече съм ти изцяло отдаден; няма защо да ме променя. Бях защитен, защото вече бях докоснат от любовта ти. Бях абсолютно убеден, че ти чувстваш същото, и не се страхувах от това какво ще се случи. Ако бях изпитал и най-малкото съмнение, магията щеше да се промъкне през него и да ме порази, но аз не изпитвах абсолютно никакво съмнение. Любовта ми към теб е истинска и безбрежна. Любовта ми към теб ме предпази от магията ти.

Тя му се усмихна с онази нейна особена усмивка.

— Така ли се чувстваше? Не изпита никакво съмнение?

Ричард отвърна на усмивката й.

— Е, трябва да призная, че когато те видях с тези неща, изрисувани на лицето, за миг се притесних. Не знаех какво представляват, какво означават. Извадих меча, опитвайки се да спечеля време за размисъл. Но след това разбрах, че всъщност няма значение; ти пак си беше Калан, аз пак те обичах независимо от всичко. Исках да ме докоснеш повече от всичко на света, за да докажа любовта и отдадеността си към теб, но трябваше да разиграя малка сценка заради Рал.

— Тези символи означават, че аз също отдавам всичко на теб — прошепна тя.