Тери Гудкайнд - Първото правило на магьосника

Усмивката се върна на лицето на Мрачния Рал. Той облиза върховете на пръстите си.

— Добре, Ричард. Просто трябваше да съм сигурен, че казваш истината.

— Така е, кълна се в живота на Господарката Калан. Всяка дума, която ви казах, е истина.

Рал кимна. Той махна с ръка към Майкъл, който отпусна ножа. Калан затвори очи, по бузите й се стекоха сълзи. Рал се обърна към кутиите и въздъхна дълбоко.

— Най-после — прошепна той. — Магията на Орден ми принадлежи.

Зед не можеше да види, но беше сигурен, че Мрачният Рал повдига капака на средната кутия, тази с двете сенки; можеше да прецени по светлината, струяща от нея. Надигна се златна светлина и сякаш беше много тежка, се отпусна върху Господаря Рал, обливайки го в златно сияние. Той се обърна сияещ. Светлината се движеше заедно с него. Той леко се повдигна във въздуха, толкова, колкото да не докосва земята с крака, и се понесе към центъра на магьосническия пясък с разперени настрани ръце, светлината бавно започна да се върти около него. Обърна се с лице към Ричард.

— Благодаря ти, синко, че се върна, че помогна на Татко Рал. Както вече обещах, ще бъдеш възнаграден за това. Ти ми даде онова, което ми принадлежи. Чувствам го. Чудесно е. Чувствам силата.

Ричард стоеше и гледаше безстрастно. Зед отново се отпусна на земята. Какво направи Ричард? Как можа? Как можа да даде на Рал магията на Орден? Да му позволи да управлява света? Беше докоснат от Изповедник, ето как; грешката не беше негова, той нямаше контрол над себе си. Всичко свърши. Зед му прости. Ако имаше сила, Зед щеше да произведе Магьосническия огън на живота и да вложи собствения си живот в него. Но тук силата му я нямаше, не и пред лицето на Господаря Рал. Почувства се страшно стар, страшно изморен. Знаеше, че няма да има възможност да остарее повече от това. Мрачният Рал щеше да се погрижи за това. Но не за себе си скърбеше той, а за всички останали.

Облян в златна светлина, Мрачният Рал бавно се издигна на няколко фута над земята, над магьосническия огън, на лицето му грееше доволна усмивка, сините му очи блестяха. Главата му се завъртя в екстаз, очите му се затвориха, русата му коса падна назад. Около него затанцуваха искри светлина.

Белият пясък придоби златист цвят, който ставаше все по-тъмен, докато се превърна в карамелено кафяв. Светлината около Рал угасна, придоби кехлибарен оттенък. Главата му се сведе надолу, очите му се отвориха, усмивката му изчезна.

Магьосническият пясък почерня. Земята потрепери.

На лицето на Ричард се изписа усмивка. Той отиде и взе Меча на истината, гневът на меча изпълни погледа му. Зед се изправи на крака. Светлината около Мрачния Рал стана грозно кафява. Сините му очи се уголемиха.

От земята се разнесе раздиращ тътен. Черният пясък под краката на Рал се разцепи. Нагоре се стрелна виолетова светлина, която го погълна. Той се загърчи в нея, закрещя.

Ричард стоеше замаян и гледаше, гърдите му се повдигаха.

Невидимият затвор около Зед се разпадна. Ръката на Чейс рязко достигна до местоназначението си и извади меча от ножницата, след което устремено се насочи към Калан. Двамата стражи я пуснаха и го посрещнаха по средата на пътя. Лицето на Майкъл пребледня. Той с ужас гледаше как Чейс посича единия. Калан заби лакът в корема на Майкъл и измъкна ножа от ръцете му. Обезоръжен, Майкъл бясно развъртя очи с бързи движения на главата си, с бесен поглед и се втурна по пътеката между дърветата.

Чейс и вторият страж се завъргаляха по земята. Стражът нададе вой. Чейс се изправи на крака. Той хвърли бърз поглед към Мрачния Рал, след което се спусна по пътеката след Майкъл. Зед мерна роклята на Калан, изгубваща се в друга посока.

Зед, както и Ричард стояха изумени, очите им не се отделяха от Мрачния Рал, който се бореше, хванат в капана на магията на Орден. Виолетова светлина и тъмни сенки го държаха здраво във въздуха над черната бездна.

— Ричард! — неистово изкрещя той. — Какво направи!

Търсачът се приближи до кръга черен пясък.

— Ами точно каквото пожелахте, Господарю Рал! — невинно каза той. — Казах ви онова, което искахте да чуете.

— Но ти каза истината! Каза ми, че думите са верни!

Ричард кимна.

— Да, така е. Просто не ви ги казах всичките. Пропуснах по-голямата част от последния параграф. Внимание. Ефектът от кутиите е променлив. Той зависи от намерението. За да бъдеш Господар на всичко, така че да можеш да помагаш на другите, обърни кутията надясно. За да бъдеш Господар на всичко, така че всички да ти се подчиняват, обърни кутията наляво. Управлявай, както си избрал. Информацията ти е била вярна; кутията с двете сенки е тази, която ще те убие.