Тери Гудкайнд - Първото правило на магьосника

Виждайки какво е направила, Калан измъкна ножа от колана на единия от стражите. С болезнен вик тя издигна ножа с две ръце над главата си, готова да го забие в собственото си тяло.

Майкъл се спусна към нея изотзад, изви ножа от ръцете й и го насочи към гърлото й. Ричард бясно се нахвърли върху брат си, но се блъсна в някаква невидима стена и отскочи назад. Калан беше вложила цялата си сила в Кон Дар и беше твърде слаба, за да се съпротивлява; отпусна се, обляна в сълзи. Един от стражите сложи на устата й превръзка, като по този начин й попречи дори да изрича името на Ричард.

Ричард, застанал на колене, падна пред Мрачния Рал, вкопчи се в робата му и започна да го моли.

— Не й причинявайте болка! Моля ви. Не й причинявайте болка.

Мрачният Рал сложи ръка на рамото на Ричард.

— Толкова се радвам, че се върна, Ричард. Така си и мислех. Радвам се, че реши да ми помогнеш. Уважавам твоята отдаденост към приятелите ти.

Зед беше объркан. С какво можеше Ричард да помогне на Мрачния Рал?

— Моля ви — през сълзи повтаряше Ричард, — не й причинявайте болка.

— Е, сега това зависи изцяло от теб. — Той се освободи от ръцете на Ричард.

— Всичко! Ще направя всичко. Само не й причинявайте болка.

Устните на Рал се разтегнаха в усмивка. Облиза връхчетата на пръстите си. С другата си ръка погали Ричард по косата.

— Съжалявам, че се наложи да стане така, Ричард. Наистина съжалявам. Щеше да бъде удоволствие да имам около себе си човек като теб. Макар да не го осъзнаваш, ние с теб много си приличаме. Но се страхувам, че стана жертва на Първото правило на магьосника.

— Не причинявайте болка на Господарката Калан — плачеше Ричард. — Моля ви.

— Ако направиш, каквото ти кажа, ще удържа на думата си и с нея ще се отнасят добре. Мога дори да те превърна в нещо хубаво, нещо, което си искал да бъдеш, може би в кученце. Мога дори да ти позволя да спиш в спалнята ни, за да се убедиш с очите си, че спазвам обещанието си. Може дори да кръстя сина си на теб в твоя чест за това, че ми помогна. Би ли искал това? Ричард Рал. Има известна ирония, не мислиш ли?

— Правете каквото искате с мен, но моля ви, не причинявайте болка на Господарката Калан. Моля ви, кажете ми какво да направя.

Мрачният Рал потупа Ричард по главата.

— Скоро, синко, скоро ще разбереш. Чакай тук.

Мрачният Рал остави Ричард на колене и се плъзна по кръга с белия пясък, приближавайки се към Зед. Сините му очи се втренчиха в стареца. Зед се почувства кух, празен.

Рал спря пред него и облиза пръстите си, приглаждайки с тях веждите си.

— Как се казваш, старче?

Зед отвърна на погледа му, всичките му надежди рухнаха.

— Зедикус Зу’л Зорандер — той вдигна брадичката си. — Аз съм този, който уби баща ти.

Мрачният Рал кимна.

— А знаеш ли, че магьосническият ти огън изгори и мен? Знаеш ли, че той едва не ме уби, когато бях невръстно момче? Че прекарах месеци в агония? И че до ден днешен нося белезите на стореното от теб, както външните, така и вътрешните?

— Съжалявам, задето съм наранил едно дете, независимо кое е било то. Но в този случай бих го нарекъл предварително наказание.

Лицето на Рал остана ведро, усмивката все още се долавяше върху устните му.

— Ще прекараме дълго време заедно, ти и аз. Ще ти покажа нещо по-силно от болката, която изтърпях. Ще разбереш какво ми е било.

Зед го погледна с горчивина.

— Нищо не може да се сравни с болката, която вече ми причини.

Мрачният Рал облиза пръстите си и се извърна.

— Ще видим.

Зед гледаше с безнадеждност в погледа как Рал се връща при Ричард.

— Ричард! — изкрещя той. — Не му помагай! Калан по-скоро би умряла, отколкото да види, че му помагаш!

Ричард празно погледна магьосника, след което вдигна глава към Мрачния Рал.

— Ще направя всичко, което пожелаеш, стига да не й причиняваш болка.

Мрачният Рал му направи знак да се изправи.

— Имаш думата ми, синко. Ако направиш, каквото ти кажа.

Ричард кимна.

— Кажи ми какво гласи Книгата на преброените сенки.

Зед изпадна в шок. Ричард се обърна към Калан.

— Какво да правя, Господарке?

Калан се мяташе в ръцете на Майкъл срещу ножа, опрян в гърлото й, крещеше неразбираеми думи, заглушавани от превръзката на устата й.

Гласът на Рал беше нежен, спокоен.

— Кажи ми какво гласи Книгата на преброените сенки, Ричард, или ще накарам Майкъл да започне да отсича пръстите й един по един. Колкото повече мълчиш, толкова повече пръсти ще отреже.

Ричард се извърна към Рал с ужас в погледа: