Милан Асадуров - Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

Старият шаман се усмихна на обръщението и кротко му кимна. Младият му приятел явно се вживяваше в ролята си.

— Обвинявам баща си пред достопочтения съд — поде Хък със строг, прокурорски глас, който ехтеше във възцарилата се тишина, — че е извършил седем престъпни деяния, насочени срещу благото на обществото и свободата на личността!

— Арменски номера! — подхвърли Хогбен и немигащите му очи съвсем се изцъклиха. Той видимо се забавляваше.

— Числото седем е свещено за евреите и освен това е сакралното число на живота за християните, ако искаш да знаеш — тихо рече Хък и после пак повиши глас. — Първо, с бояджийските си изхвърленици баща ми стовари на главите на хората комунизма…

— Протестирам — скочи драконът. — Това не е научен факт, а само аматьорско предположение на някакъв руснак от монголско потекло, който не може да различи Ленин от Хогбен, а седнал да ми се прави на учен — нервно махна с лапа холографният блюстител на правдата. — Тази хипотеза изобщо няма нищо общо с реалността.

— Май че е доста по-реална от теб — подметна Хък и драконът възмутено си седна на задника.

— Леле мале! Това бостанско плашило да не би да ми е защитник? — снизходително повдигна вежди Хогбен и любопитно заразглежда този нов, непознат враг на сина си.

— Да, назначен ти е служебен защитник — подметна Хък и нервно продължи: — Второ, с перверзните си сексуални домогвания обвиняемият издевателстваше над сестра ми Шуин и я принуди да се самоубие, за да не разкрие подготвяните от него машинации…

— Протестирам — писна драконът и се премести по-близо до Ана-Мария. — Тази най-долнопробна инсинуация се базира на някаква си средновековна китайска легенда. В днешно време, питам аз, кой вярва на легенди? Особено пък на китайските…

— И в легендите за драконите ли не вярваш? — сряза защитата Хък и драконът се сгуши до лъвицата, а тя майчински му направи окуражаващ знак с ръка: „Само така! Дръж здраво! Не се предавай!“.

Хък изгледа укорно подлите заговорници, които сякаш си бяха плюли в устата и отново се захвана с обвинението:

— Трето, той насъска Чечня и Нуку Хива една срещу друга…

— Протестирам — плахо се обади драконът от мястото си, като избягваше да гледа присъстващите в очите. — Според защитата свидетелите по тази точка от обвинението са неблагонадеждни.

— Браво, драконче! — аплодира го старият Хогбен.

— Защитата желае ли обвинението да призове пред съда Ахмед Закаев? — любезно се осведоми Хък.

Холографното чудовище съвсем се сниши:

— Защитата продължава да настоява, че служителите на специалните служби са неблагонадеждни свидетели.

Хък не му обърна повече внимание.

— Четвърто, подтикван от глупавото си честолюбие и безмерната мания за величие, той в продължение на месеци подменяше в Сиатъл моята семенна течност със своята изкуфяла сперма.

— Нонсенс! Протестирам! — пак скочи драконът и този път двете му глави застрашително се разлюляха. — Гореспоменатите лица са преки роднини и не могат да свидетелстват един срещу друг. Самият обвинител е плод на тази сперма, която сега не му харесва. А употребената с лека ръка квалификация за изкуфялост в такъв случай би трябвало да се отнася за всеки от двамата, защото се предава по наследство.

— Хо-хо-хо — взе да се тупа по корема от задоволство старият Хогбен и стъклените му очи се разводниха.

— Ще ти дам аз един нонсенс, електронно недоносче! — изрева Хък.

— Моля, Ваша милост, да обърнете внимание, че обвинението отправя неправомерни заплахи за физическа разправа със защитата.

Негова милост потропа с въображаемото чукче, за да въведе ред, и после благо, но компетентно се произнесе:

— Тъй като физическата заплаха не може да навреди с нищо на защитата, отхвърлям протеста. Моля продължете — вежливо даде пак думата на Хък той.

— Пето, с наглите си действия обвиняемият за дълго време лиши една любяща съпруга от тъй желаното законно потомство и я докара до нервна депресия.

— Протестирам! — отново набра смелост драконът и, като се поотдалечи от Ана-Мария, подметна: — Ама че глупост! Тя не е никаква законна съпруга, а най-обикновена лъвица и мястото й е в зоопарка, а обвинението трябва да бъде подведено под отговорност за содомия.

Ана-Мария сведе поглед, а старият Хогбен беззвучно заръкопляска.

— Край! Този път прекали! — процеди през зъби Хък и пъхна ръце в джобовете си, за да не се вижда, че треперят.

— Да не си посмял да ми бърникаш пак захранването — разпищя се холографното страшилище, като и двете му глави се озъртаха бясно. — Моля, Ваша милост, да се намеси. Обвинението иска да превърне почитаемия съд в линчуване на свободни дракони.