Милан Асадуров - Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

— Ей, вие, двамата, докога ще се въргаляте на пода като някакви прасета в кочина? Що за пример давате на децата си? Така ли смятате да ги възпитавате?

Думите на обидения дракон изобщо не трогнаха блажените родители. По-скоро синините от дъсчения под ги вразумиха и те станаха. С ухилени и изкривени от болката лица двамата взеха да се разкършват.

— Виж какво, приятелю — рече Хък на дракона. — Утрешният ден ще бъде знаменателен. Ти ще бъдеш удостоен с честта да бъдеш защитник в един изключително важен съдебен процес.

— Я, че ти си можел да говориш и възпитано бе? — театрално се опули драконът.

Ана-Мария се настани удобно на дивана и се заслуша в новите нюанси на разговора.

— Да разбирам ли, че приемаш? — повдигна вежди Хък.

— Зависи кого ще защищавам от несметните пълчища на злия враг!

— Баща ми — с неутрален тон рече Хък.

— Баща ти ли? Ще имаш да вземаш! — възмути се до дъното на душата си холографното чудовище. — Че той е по-голям негодник и от тебе! Свободните дракони се борят само за благородни каузи.

— Криво си ме разбрал, приятелю. Всъщност задачата ти ще бъде не толкова да защищаваш него, а да се бориш с мен — спокойно взе да извърта работата Хък, така че да се хареса на капризния дракон. — Не смяташ ли, че това е достатъчно благородна кауза.

— Няма по-благородна кауза на този свят от това да се натрие носа на Хък Хогбен! — тържествено заяви драконът, но после се усети, че нещо не е както трябва, и патосът му за миг поспадна. — Я не ме будалкай, хитрецо неден, ами обясни като хората в какво ще се изразяват задълженията на високата длъжност, която ми се полага по право.

— Всичко е много просто, приятелю. Аз ще бъда обвинител в процеса срещу баща ми, а твоята задача ще бъде да ме оборваш.

— Фасулска работа — изписка доволен драконът. — Приемам високата длъжност, която ми подобава по рождение. Дай сега да видим как стои въпросът с възнаграждението за тази убийствено тежка и отегчителна служба в името на общественото благо?

— Мислех те за по-безкористен, приятелю — усмихна се Хък на твърде противоречивите оценки за натоварването на защитата. Това изчадие бе надминало своя създател в изкуството да извърта всяко нещо, както му отърва.

— Гладен дракон хоро не играе! — рече холографното чудовище и му се ухили насреща като най-долен изнудвач.

— Добре. Колко искаш? — сериозно попита Хък, свикнал да се пазари по арабските чаршии.

— Хммм — изръмжа замислен драконът, а предните му лапи взеха да се издигат все по-нагоре и да се раздалечават, сякаш Козма Прудков се опитваше да обхване необхватното.

— Хей-хей, по-полека — възпротиви се Хък. — Хайде да не си разказваме ловджийски вицове, че току виж ти са се изкълчили раменете.

— Предлагам като начало да отнемем достъпа на Хък до захранването — обади се Ана-Мария. — Или най-добре направо да захвърлим проклетите окови на пролетариата на боклука. Надявам се, че предпочиташ да се въртиш около мен, миличък?

Тя фиксира с очи дракона, който в лакомията си да надмине и Козма Прудков стърчеше пред нея като пудел, изправен на задните си лапи и разперил ръце по волята на господарката си. Холографният ненаситник видимо потрепери под строгия й взор и прегракнало подхвърли:

— Готов съм да ти бъда роб, ама не до гроб.

— Ако си купиш дракон за роб, нека ти работи шест години, а на седмата нека си излезе свободен, без откуп — цитира малко фриволно Хък Светото писание.

— Разбира се! Не го слушай! — отзова се Ана-Мария. — Аз съм жена със свободни разбирания, миличък. Щом свършиш работата утре, ще те науча да се предвижваш без всякакви захранвания и каквато и да било чужда помощ.

— Става — въздъхна драконът и предните му лапи беззвучно тупнаха на пода. — Доста далеч е от полагащото ми се възнаграждение, но на какви ли не подвизи е готов един достолепен дракон, за да служи на обществото — предаде се той най-сетне. — Ама ще трябва да съм в течение на последните събития.

— Само гледай да не настинеш — подметна Хък и после кимна на Ана-Мария. — Гладен съм и ще отида да хапна нещо, докато му наливаш акъл в главите.

— Да не вземеш да преядеш, скъпи, защото след малко ще поръчам вечерята на Фред — закани му се Ана-Мария с пръст и стана от дивана. — Ела насам, приятелю мой — подкани тя дракона.

— Само си хабиш съветите, любима — не се стърпя драконът и гласът му съпроводи Хък до вратата. — Знам го аз. Ей сега ще се наплюска.

Ана-Мария се настани пред компютъра, а любопитните глави на дракона цъфнаха край двете й уши. Изкуственото, не съвсем естественото и извънземното създание взеха оживено да си общуват.