Айзък Азимов - Краят на вечността

— Познаваш ли го, Ендрю? Той с теб ли е?

— Не се безпокой — отвърна Харлан. — Това е моят шеф, Старши Компютър Лейбан Туисъл. Той знае всичко.

— Старши Компютър?!

Нойс стреснато се дръпна назад. Туисъл бавно се приближи към нея.

— Аз ще ти помогна, дете мое. Ще ви помогна и на двамата. Дадох дума на Техника, но той не иска да ми повярва.

— Моля да ме извините, Компютър — резервирано каза Харлан все още без особено разкаяние.

— Простено ти е — отзова се веднага Туисъл.

Нойс стеснително и след доста двоумене му позволи да я хване за ръка.

— Кажи ми, моето момиче, добре ли живееше тук?

— Безпокоех се.

— И никой ли не е идвал, откакто Харлан е заминал?

— Н… не, сър.

— Никой? Ни жива душа?

Тя поклати отрицателно глава и погледна Харлан въпросително с тъмните си очи.

— Защо питате?

— Просто така, моето момиче. Нелепа приумица. Да вървим, ще те върнем в 575-ия.

На връщане Ендрю Харлан постепенно потъна в неспокойни и дълбоки размисли. Той дори не погледна индикатора, когато минаха 100000-ия, и Туисъл високо и облекчено изсумтя, като че до последната минута се бе боял да не попадне в капан.

Харлан почти не се помръдна и когато ръката на Нойс се плъзна в неговата и в отговор той почти машинално бе стиснал пръстите й.

След като Нойс бе заспала в една съседна стая, разкъсващото нетърпение на Туисъл достигна кулминационната си точка.

— А сега — обявлението, моето момче! Аз удържах на думата си. Любимата ти е вече с теб.

Мълчаливо, все още зает със собствените си мисли, Харлан разтвори лежащия върху бюрото том. Намери необходимата му страница.

— Всичко е много просто — каза той, — но е написано на английски. Ще ви го прочета първо буквално, а след това ще ви го преведа.

Малкото рекламно обявление заемаше горния ляв ъгъл на страница трийсета. На фона на щрихованата рисунка бяха напечатани няколко думи с големи семпли букви:

Под него с малки букви бе написано: „Ежеседмичен бюлетин за абонати в провинцията. Пощенска кутия 14, Денвър, Колорадо.“

Туисъл напрегнато изслуша превода на Харлан и видимо се разочарова.

— Какво е това „акции“? — запита той. — Какво са искали да кажат с това?

— Борсата — нетърпеливо отвърна Харлан. — Система, съгласно която частният капитал се влага в дадено търговско предприятие. Но не в това е работата. Нима не виждате щрихованата рисунка, на фона на която е отпечатано рекламното обявление?

— Виждам я. Гъбовиден облак от взрив на атомна бомба. Опит да се привлече вниманието. Е, и?

— Да ме порази Времето! — избухна Харлан. — Но какво ви става, Компютър? Погледнете датата на изданието.

Той посочи един малък ред на самия връх на страницата, отляво на номера й: 28 март, 1932 година.

— Това едва ли се нуждае от превод. Цифрите са почти същите като в Единния Междувременен Език и вие сам виждате, че това е 19.32-ият Век. Нима не знаете, че в това Време нито едно живо същество още не е видяло гъбовидния облак? Никой не би могъл да го нарисува така точно освен…

— Почакай, почакай. Та това е само една щрихована шаблонна рисунка — каза Туисъл, като се стараеше да запази спокойствие. — Може би приликата с гъбовидния облак е случайно съвпадение?

— Случайно съвпадение? Бихте ли хвърлили още един поглед върху формулировката на обявлението?

Почти изгубил търпение, Харлан заби пръсти в четирите кратки реда, на които бе поместена рекламата.

— „Акциите на — Търговските сделки — Обект на — Мълвата.“ Както виждате, началните букви образуват думата АТОМ, което е английското наименование за атом. И това ли е случайно съвпадение? Не, не е. Нима не виждате, Компютър, че това обявление удовлетворява всички поставени от самия вас условия? То мигновено прикова вниманието ми.

Купър е знаел, че е невъзможно да пропусна подобен анахронизъм. Същевременно за човек от 19,32-ия Век в него няма никакъв скрит смисъл.

Така че това съобщение би могло да се помести само от Купър. То е и неговото послание до нас. Знаем положението му във Времето с точност до една седмица. Имаме и пощенския му адрес. Единственото нещо, което може да се направи, е да се последва Купър. В цялата Вечност има само един човек с достатъчно познания за предисторическата епоха, за да открие в нея Купър — това съм аз.

— И ти си съгласен да го последваш? — лицето на Туисъл светна от облекчение и щастие.