Стивън Кинг - Мизъри

Навярно повечето му предположения приличаха на къща изградена върху плаващ пясък, но мнението му Ани Уилкс оставаше непоклатимо като нос Гибралтар. Беше извършвал подробни проучвания за написването на „Мизъри“ и притежаваше задълбочени познания в областта на неврозите и на психозите. Известно му бе, че при обикновените психопати се редуват периоди на дълбока депресия и на почти агресивно приповдигнато настроение, но цялостното им поведение се определя от манията за величие. Подобни хора са твърдо убедени, че са обект на внимание, че са герои на велика драма, краят на която се очаква със затаен дъх от милиони хора. Подобни хора мислят едностранчиво и мислите им са лесни за разгадаване, защото следват само една посока: от психически разстроената личност към предмети, ситуации или други хора, които не са под контрола на психопата. (Малко по-различно е положението при невротиците.)

Ани Уилкс бе решила, че трябва да унищожи ръкописа; дори не й беше хрумнало за съществуването на копие.

„Навярно щях да спася проклетата книга, ако й бях казал, че разполагам с дубликат. Ани щеше да осъзнае, че унищожаването на ръкописа е безпредметно. Тя…“

Налягаше го дрямка, но внезапно дъхът му секна и очите му се изцъклиха.

Да, Ани положително щеше да осъзнае безнадеждността на постъпката си; щеше да бъде принудена да признае, че губи контрол върху положението. Самочувствието й щеше да бъде наранено…

„… Имам ужасен характер, нали?“

Ако бе осъзнала, че не може да унищожи „мръснишката книга“, навярно щеше да унищожи създателя й. В края на краищата не съществуваше друго копие на Пол Шелдън.

Сърцето му пърхаше лудо. Часовникът в съседната стая започна да бие. Пол дочу тежките й стъпки когато тя прекоси стаята над главата му. До ушите му долетя звукът от урината, която се стичаше в тоалетната; сетне Ани пусна водата и отново си легна. Пружините изскърцаха под тежестта й.

„Няма да ме ядосваш повече, нали?“

Умът му внезапно се впусна в галоп, подобно на расов кон, който се опитва да хвърли от седлото ездача. Какво общо има направеният от него опит за психоанализ с колата му? С времето, когато е била намерена? Какво означава за него?

— Почакай — прошепна той в мрака, — не затваряй телефона.

Отново закри очите си с ръка и си представи високия полицай с тъмните очила и прекалено дългите бакембарди. „Намерихме преобърната кола встрани от планинския път“ — казваше полицаят.

Само че този път Ани не го покани на кафе, защото искаше да го види час по-скоро вън от дома си. Дори да стоеше в кухнята и двете врати към спалнята да бяха затворени, дори ако „гостът“ бе натъпкан с наркотици, полицаят би могъл да чуе стенанията му.

Ако бяха открили колата му, Ани Уилкс щеше да се досети, че я очакват неприятности, нали?

— Точно така — прошепна Пол. Краката му отново запулсираха от болка, но той почти не я усети, защото бе скован от ужас от внезапно хрумналата му идея.

Нямаше да й се разсърдят, защото го бе прибрала в дома си (особено ако живееше съвсем близо до шосето, както предполагаше Пол). Положително щяха да я наградят с медал и с безплатно членство в Клуба на почитателките на Мизъри Частийн — за ужас на Пол такъв клуб наистина съществуваше. Но Ани щеше да загази, защото го бе завела вкъщи, настани го бе в стаята за гости и не бе съобщила никому. Би могла да се обади на местната бърза помощ: „Обажда се Ани. Намирам се на върха на планинския склон — натъкнах се на някакъв човек, който изглежда ка сякаш го е прегазил Кинг Конг!“ Всъщност Ани бе натъпкала с наркотици, които явно притежаване незаконно — и поради невежеството си го бе превърнала в наркоман. Мъчителката му щеше да загази защото бе приложила странен метод на лечение, хранила го бе със системи, бе сложила краката му в шини, изрязани от алуминиеви патерици. Загазила бе, защото някога е била изправена пред съда в Денвър, и то не в ролята на свидетел — Пол бе абсолютно убеден в последното.

Ето защо тя проследява с поглед ченгето, което се отдалечава по пътя с добре измитата си кола (добре измита освен под калниците, където са полепнали буци примесен със сол сняг) и отново се чувства в безопасност… но не напълно, защото сега прилича на животно, което е надушило ловци по следите си.

Ченгетата ще продължават издирването, защото той не е някакъв обикновен човечец. Изчезнал бе Пол Шелдън, Зевс в литературния свят, чието въображение бе сътворило Мизъри Частийн, любимката на милиони тъпанарки, жената, без която обикновената домакиня не можеше да живее. В края на краищата полицаите навярно ще се откажат от безрезултатното издирване или ще продължат да го търсят някъде другаде. Пол се надяваше, че някой от семейство Родимън е видял Ани през същата нощ и е забелязал някакъв странен, увит в одеяло предмет на задната й седалка. Дори и да не беше така, тя нямаше да се изненада, ако Родимънови излъжат, за да й причинят неприятности. Знаеше, че не я обичат.