Стивън Кинг - Мизъри

Я н др е згаво изс тен а и Е з е кия сграбчи ръка т а му. Джофри си каза, ч е т рябва да с е държи. Н има сл е д всички те им пр е м е ждия Бог щ е бъд е т олкова ж е с т ок и щ е я ос т ави да умр е ? Е д н о вр е м е би о т р е къл подоб н а възмож н ос т и би с е изсмял, вм е с т о да с е възму т и — мисъл т а, ч е Бог мож е да бъд е ж е с т ок, би му с е с т орила абсурд н а.

Н о с е га пов е ч ет о му пр е дс т ави за св ет а бяха пром енен и. Всичко с е б е случило в Африка. Т ук б е о т крил, ч е н яма само е ди н Бог, а м н ого — пов е ч ет о о т т ях бяха не само ж е с т оки, а б е зум н и. Възгл е ди те му с е бяха пром ен или — мож е ш е да проум ее ж е с т окос тт а, н о не да с е бори с б е зуми ет о.

Ако с т рахов ете му с е оправда е ха и Мизъри умр е ш е , т ой щ е ш е да с е хвърли в мор ет о. Ви н аги б е ш е з н а е л и при е мал фак т а, ч е богов ете са не умолими, н о н ямаш е н ам е р ен и е да жив ее в свя т , управлява н о т б е зум н и бож е с т ва.

Т ъж н и те му размишл ен ия бяха пр е къс н а т и о т др е згаво т о, изплаш ен о възклица н и е н а Е з е кия.

— Господарю Я н ! Господарю Джофри! Очи те ! Погл е д нете очи те й!

Огром н и те , прилич н и н а си н ч е ц очи н а Мизъри с е о т вориха. Т я погл е д н а Я н , с етне Джофри, посл е пак Я н . За миг в т ях с е ч ете ш е само учудва не , н о сл е д малко Джофри разбра, ч е ги е поз н ала. Душа т а му с е изпъл н и с щас т и е .

— Къд е съм? — прош е п н а Мизъри и с е про те г н а. — Я н , Джофри, защо см е ср е д мор ет о? Защо съм т олкова глад н а?

Я н , кой т о е д н овр е м енн о плач е ш е и с е см ее ш е , с е н ав е д е и я пр е гър н а, ка т о не пр е къс н а т о пов т аряш е им ет о й.

Сму тен а, н о щас т лива, Мизъри също го пр е гър н а. С е га, кога т о б е ш е сигур ен , ч е Мизъри щ е оздрав ее , Джофри мож е ш е да по не с е вида н а двама т а влюб ен и. Щ е ш е да жив ее сам, мом ее ш е да жив ее сам в мир и спокойс т ви е .

Мож е би не всички богов е бяха б е зум н и…

Т ой докос н а Е з е кия по рамо т о.

— По-добр е да ги ос т авим н асам е , с т арч е .

— Прав с те , господарю Джофри — ухили с е Е з е кия и о т кри зла тн и те си зъби.

Джофри хвърли посл е д ен погл е д към Мизъри и за миг св ет лоси н и те й очи о т вър н аха н а погл е да му и с т оплиха сърц ет о му.

„Обичам те , скъпа — помисли си т ой. — Обичам те , чуваш ли?“

Н авяр н о си въобразяваш е , н о гласъ т й прозвуча съвс е м яс н о:

— Чувам… И аз те обичам.

Джофри за т вори вра т а т а и с е качи н а палуба т а. Вм е с т о да с е хвърли пр е з п е рила т а, как т о б е искал пр е ди малко, т ой запали лула т а си и бав н о я изпуши, дока т о н аблюдаваш е как слъ н ц ет о по т ъва зад дал е ч н ия облак н а хоризо нт а — облакъ т , кой т о пр е дс т авляваш е бр е га н а Африка.

Най-накрая Пол постъпи по единствения възможен начин — измъкна последната страница от машината и написа на ръка най-обичаната и най-омразната фраза от речника на писателя: