Тери Гудкайнд - Кръвта на братството

Тови издърпа завивката до брадичката си.

— Всички бяхме там, както винаги, когато ни повика Пазителят. Седяхме в полукръг, голи, както винаги. Но дойде Джаганг, а не Господарят.

От устата на Армина, която седеше на горната койка, се изтръгна тих стон.

— Тишина! — Улиция отново се съсредоточи върху треперещата Тови. — Но какво каза? Какви бяха думите му?

Погледът на Тови потърси пода.

— Каза, че сега душите ни му принадлежат. Каза, че сега сме негови и че живеем единствено по негова воля. Каза, че веднага трябва да отидем при него, в противен случай ще завиждаме на Сестра Лилиана за съдбата й. — Тя вдигна очи към Улиция. — Каза, че ще съжаляваме, ако го накараме да чака. — От очите й закапаха сълзи. — След това ми показа какво ще ми се случи, ако го разочаровам.

Кожата на Улиция бе настръхнала и тя осъзна, че също е вдигнала чаршафа си нагоре. С усилие го избута надолу в скута си.

— Армина?

Отгоре се чу тихо потвърждение.

— Сесилия?

Сесилия кимна. Улиция погледна към двете Сестри на горната койка отсреща. Усилието, което толкова настървено полагаха, за да възвърнат формата си, явно бе дало резултат.

— Е? И вие двете ли чухте същите думи?

— Да — каза Ничи.

— Точно същите — безстрастно допълни Мериса. — Лилиана ни докара всичко това.

— Може би Пазителят е разочарован от нас — предположи Сесилия — и ни е предал на императора, за да му служим, като начин да възвърнем мястото си на негови слуги.

Мериса изправи гръб. Очите й бяха прозорец към леденото й сърце.

— Аз се заклех с душата си в Пазителя. Ако трябва да служим на вулгарния му звяр, за да си възвърнем благоразположението на Господаря, ще му служа. Ще оближа краката му, ако е необходимо.

Улиция си спомни как точно преди да напусне полукръга в съня, който не беше сън, Джаганг заповяда на Мериса да стане. След това небрежно протегна ръка, впи в дясната й гърда мощните си пръсти и започна да стиска, докато й се подкосиха коленете. Улиция хвърли поглед към гърдата на Мериса и видя зловещи синини.

Мериса не направи опит да се прикрие, само спря спокойния си поглед в очите на Улиция.

— Императорът каза, че ще съжаляваме, ако го накараме да чака.

И Улиция бе получила същите нареждания. Джаганг бе демонстрирал отношение към Пазителя, граничещо с презрение. Как е могъл да надделее над образа на Пазителя в съня, който не беше сън? Беше го направил — единствено това имаше значение. Всички го почувстваха. Не, не беше обикновен кошмар.

С угасването на последната искрица надежда в корема й пропълзя натрапчиво чувство на ужас. На нея също й бе дадено да разбере какво ще се случи, ако не спази дадените й нареждания. Кръвта над очите й припомни колко силно се бе борила да избегне този урок. Това се беше случило наистина и всички го знаеха. Не им оставаше друга възможност за действие. Нямаха нито миг за губене. Студена струйка пот се плъзна между гърдите на Улиция. Ако закъснеят…

Тя скочи от леглото си.

— Назад! — изкрещя тя и блъсна вратата. — Обърнете веднага!

В коридора нямаше никой. Тя се изкачи към палубата, крещейки. Останалите се втурнаха след нея, като пътьом блъскаха по вратите, покрай които минаваха. Улиция не си губеше времето с това. Знаеше, че човекът, който управлява кораба и насочва платната, е боцманът. Тя излезе на палубата. Посрещна я мрак — слънцето още не беше изгряло. По схлупеното тъмно небе се носеха оловносиви облаци. Корабът пореше вълните и оставяше зад себе си кипяща пяна. Носът му сякаш се врязваше в мастиленочерна бездна. Останалите Сестри се изсипаха на мократа палуба миг след Улиция.

— Назад! — изкрещя тя на босите моряци, които я гледаха в безмълвна почуда.

Улиция изпсува и се втурна напред към румпела. Петте Сестри я следваха по петите. Боцманът протегна шия да види за какво е целият този шум. В краката му имаше отвор, зад който се виждаше фенер, осветяващ лицата на четиримата мъже, управляващи румпела. Моряците се скупчиха около брадатия боцман и загледаха втрещени шестте жени.

Улиция си пое въздух, опитвайки се да уравновеси дишането си.

— Какво ви става, безмозъчни идиоти? Не ме ли чухте? Казах назад!

Тя изведнъж осъзна на какво се дължат изумените погледи: шестте жени бяха голи. Мериса се приближи до нея и застана така — изправена и висока, — сякаш е облечена в роба, която я прикрива от врата до петите.

Един от по-младите мъже се обади, без да сваля очи от тялото на красивата жена.

— Виж ти, виж. На дамите май им се лудува.