Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Докторът направи знак на Данълдин да я кара по-спокойно. На всички им бе ясно, че Джони може да умре, шансът му да се възстанови бе по-малък от трийсет процента. Имаше две много тежки фрактури на черепа и още много наранявания, освен това бе получил и шок. Дишането му бе повърхностно и неравномерно. В подземната болница, където векове наред бяха оперирали и фрактурите на черепа не бяха рядко явление, докторът бе виждал много хора да умират и с по-леки рани от тези на Джони. Гледаше едрия, хубав младеж и му бе жал за него.

— Това е доктор Маккендрик — каза Данълдин. — Щом си в негови ръце, няма страшно. Защо винаги се престараваш, Джони? Повечето хора биха се задоволили и с една фрактура на черепа. Но не и ти, братле, ти си имаш две! — Данълдин се усмихна. — Ще се оправиш за нула време.

Искаше му се да си вярва. Лицето на Джони бе мъртвешки бледо.

— Може би трябваше да ви изчакам в бомбардировача, щом сте били толкова наблизо — прошепна Джони.

Старите шотландци ахнаха от изненада. Вождът на клана Фергус излезе крачка напред:

— Какво говориш, Мактайлър? Това мръсно нещо се разби само на една миля на север от нос Рот! За малко не ни погуби!

— Как ме открихте? — прошепна Джони.

— Момче, — обади се Данълдин — искахме само да запалим огън за сбор на клановете, а то какво стана! Бомбардировачът се издигна като огнена ракета на десет хиляди фута височина и сигурно освети цяла Шотландия. Така те забелязахме.

Вождът на Арджилс промърмори:

— Твоят приятел ни каза друго, Данълдин. Първо си открил някакво петънце във водата с онова нещо, не зная как му казвате, а после си видял огъня.

Данълдин не трепна.

— Така разказът става по-хубав. Нека историкът да го запише по този начин. Той запали огън в небето!

Другите вождове кимнаха утвърдително. Така да бъде.

— Кой ден сме днес? — прошепна Джони.

— Ден деветдесет и пети.

Джони се почувства объркан. Колко дни му се губеха — един, два? Къде е бил? Къде бе сега? Защо?

Докторът разбра объркването му. Младежът бе загубил ориентация във времето.

— Наложи се да ме изчакат — каза той. — В момента отсъствах от Абърдин. После трябваше да установим от каква група е кръвта ти и да намерим някой от същата кръвна група. Съжалявам, че загубихме толкова време. Но тъй или иначе, трябваше да изчакаме да излезеш от шока и да се стоплиш. — Той тъжно поклати глава. — Налага се да те придружа през целия път. Ще помогна на другите, като пристигнем.

Това разстрои Джони.

— Много шотландци ли са ранени? След като сте имали на разположение лекар, не е трябвало да отлагате заради мен.

— Не, не — каза вождът на Камерон. — Доктор Алън, който е специалист по изгарянията, бе изпратен преди два дни.

— Ранените са двайсет и един — каза Данълдин. — В това число влизаш и ти. Само двама са мъртви. Леко се отървахме. Другите ще се оправят.

— Кои са тези? — Джони едва махна с ръка към четиримата младежи, които седяха на пейката.

— Това са четирима от членовете на Световната федерация за обединение на човешката раса — каза Данълдин. — Първият е от рода Макдоналд и вече говори руски. Вторият е Арджил и говори немски.

Но това съвсем не бе причината за тяхното присъствие в самолета. Четиримата младежи бяха от същата кръвна група и бяха дошли в случай, че се наложи да се прелива още кръв.

— А защо съм в самолет? — с шепот попита Джони. Тъкмо от този въпрос се страхуваха. Докторът им бе забранил да го безпокоят. Бяха го качили в самолет и бързаха да го преместят в голямата подземна защитна база в планината. Съществуваше вероятност психлосите да контраатакуват. Никой не знаеше дали бомбите, изпратени на Психло са свършили работа или не. Братята Чамко им бяха казали за силовото поле около зоната за телепортиране на Психло и взривът ги навеждаше на мисълта, че полето се е задействало. Освен това им бяха казали, че обикновената сол напълно обезврежда отровния газ. Ангъс бе занесъл минни вентилатори в старата база и бяха открили, че във въздушните им филтри има сол. Бяха довели група развълнувани и възхитени руснаци, които в момента почистваха базата, а свещеникът погребваше мъртвите. Единствено в тази база Джони щеше да бъде в безопасност.

Но Данълдин можеше да отговори на Джони само така:

— Какво? Какво лошо му има на самолета? Нима искаш да изпуснеш отпразнуването на победата? Не можем да го позволим!

Един шотландец, който помагаше на Дуайт горе в пилотската кабина, дойде при тях и прошепна нещо на Данълдин. Подир себе си влачеше микрофон с доста дълга жица. Бе нагласен на планетарен обхват.