Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Раницата му бе изчезнала. Претършува задната част на самолета. Не трябва да се навежда напред. От това му причернява. Кратък момент на надежда. Спасителен сал. Извади го. Капсулите за автоматично надуване отдавна бяха негодни. Имаше малка ръчна помпа. Започна да помпа с нея. Бе оранжева и лъскава. След това осъзна, че постъпва глупаво. Ако го надуе, няма как да го прибере обратно в самолета. Знаеше, че самолетът ще потъне. Няма как да го извади от там. Течението на вятъра се опитваше да завлече полунапомпения сал. Връхлетя го черна вълна и вятърът без усилия измъкна сала от ръцете му. Той полетя в бурята. Изчезна. Само си бе изгубил времето.

Качи се в самолета. Имаше няколко одеяла. При предното кацане се бе ударил, следователно меката опаковка на картата не бе достатъчна. Сложи по едно одеяло там, където щяха да бъдат коленете му и метна още едно върху предното стъкло.

Сети се, че не е проверил дали няма незакрепени предмети. Можеха да го убият. Махна одеялата и погледна отзад в самолета. Пълно беше! Ако самолетът отскочи назад, всички те щяха да се изстрелят като снаряди.

Джони уморено слезе от самолета и започна едно по едно да ги изхвърля през вратата. Пълнител след пълнител. Изхвърли една лопата, без да се пита за какво ли е сложена там. Търнокоп. Хиляди боклуци. Скъта на пода въжената стълба и мрежата за руда. Сложи под седалката чантата с храна и торбичката си.

Гадеше му се повече от всякога. Качи се на седалката и пак нагласи одеялата. Завърза се два пъти с прекалено дългите за него предпазни колани и ги закрепи горе, за да не позволят на главата му да политне напред.

Всичко бе готово.

Протегна ръка към контролния пулт за стрелба и натисна бутоните за „пълна сила“, „пламък“ и „готовност“. Целта бе кутията с взривни капсули.

Бомбардировачът ли се накланяше или просто му се виеше свят? Бе замаян и не можеше да прецени. Погледна към индикатора за покачване на височината в самолета. Бомбардировачът наистина се накланяше, вратата зад него вече бе останала по-ниско. Нещо бе разстроило координацията на машината. Дали бе заради магнитните полета на гранатите? Но каквато и да бе причината, вратата отиваше надолу!

А това значеше, че ако веднага стреля, самолетът бързо ще полети през вратата към морето или планините.

По-добре да не отлага.

Прибра магнитните захватки. Самолетът бавно започна да се плъзга назад към вратата.

Бързо натисна бутона за стартиране. Самолетът бе набрал скорост и се заплъзга по-бързо.

Стовари юмрук върху спусъка на оръдието.

Оръдието на бойния самолет стреля с максимална мощност.

Но резултатът далеч надмина обикновения оръдеен откат.

Пред очите му цялата вътрешност на бомбардировача пламна в ярко оранжево и зелено.

Подобно на ракета бойният самолет се катапултира назад в открито пространство!

Шокът от внезапното движение едва не разкъса главата на Джони.

Все още можеше да вижда какво става наоколо. Бомбардировачът изглеждаше така, както навярно някога са изглеждали ракетните снаряди. Той се стрелна нагоре, сякаш изстрелян от бойния самолет!

Ръцете на Джони се опитаха да овладеят пулта за управление.

Вкара координати, за да спре падането. Самолетът подскочи и скоростта на спускане намаля.

Но нещо не бе наред. Десният балансиращ двигател мълчеше.

Отначало бавно, след това с по-голяма скорост, самолетът започна да се върти около остта си.

Левият балансиращ двигател не можеше да се справи сам.

Джони лудо удряше по клавишите и бутоните за управление.

Самолетът се премяташе в бурята.

Макар че целият се тресеше и се чувстваше много зле, Джони се опита да управлява самолета. Забеляза място, където пелената облаци изтънява.

Мисленето бе почти непосилна задача. Ако изключи левия балансиращ двигател, самолетът може би ще спре да се върти. Така и стана. След това осъзна, че оръдията сигурно продължават да стрелят. Отмести едно одеяло, което му пречеше да вижда и са наведе напред да изключи бутона за стрелба. В този момент ГО видя!

Бомбардировачът!

Той падаше от небето право върху него. Хищни пламъци излизаха от вратата, а отзад се влачеше огромна опашка дим.

Ако не се премести, ще да падне право върху него.

Ръцете му се удариха в пулта. Усети как се движат.

Бомбардировачът мина толкова близо, че въздушното течение едва не помете самолета надолу.

Внезапно в бурята се вля страховит фонтан вода, висок повече от двеста фута.