Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Ларс излезе с аргумента, че ако продължат и наистина осъществят телепортация, Тайлър няма как да не се появи.

Търл също говори с него. Ако телепортират пратка до Психло, Тайлър веднага ще долети и този път Търл му бил приготвил капан, от който няма измъкване.

И тъй, Браун Лимпър продължи да действа по плана.

Но други неща не вървяха добре. Повече не получаваше почти никакви вести от племенните вождове. Ларс обясни, че това е естествено — имат му пълно доверие и го оставят сам да ръководи нещата. Пресекна потока от поклонници до мината. Но това също бе естествено — беше зима.

Започнаха да изчезват хора. Най-напред готвача на хотела. След това няколко швейцарци, собственици на магазинчета. После още и още, докато в момента хотелът вече не работеше и нито един магазин не бе отворен.

Обущарите бяха изчезнали. Германците, които поправяха разни стари неща, също се изпариха някъде. Южноамериканците подкараха стадата на юг, където според тях зимата била по-лека, така че и тях ги нямаше.

Браун Лимпър разпита Снит. Да не би бригантите да имат пръст в тази работа? Търл му зададе същия въпрос. Но Снит постоянно се кълнеше, че хората му се държат добре.

Академията продължаваше да работи нормално. Броят на кадетите ставаше все по-голям, а още повече бяха обучаваните механици и оператори. Но те не напускаха района на Академията и присъствието им проличаваше само от време на време, при излитането на някой учебен самолет.

Всички телепринтери и радиопредаватели от офисите вече не съществуваха. Развалиха се, занесоха ги на поправка и повече не ги видяха. Но тъй или иначе, Браун Лимпър не можеше да работи с тях, нито пък можеше да се довери на някой, тъй че нямаше особено значение.

Тази банкнота направо му вля нови сили. Реши да не плаща на пилотите от новите банкноти. Ще се разправи с тях.

Сега вече хората ще си окачват на стените него, Браун Лимпър.

Импулсивно реши да се сдобри със собственото си племе и да им покаже новата банкнота, разбира се. Повика Ларс и генерал Снит, качиха се в един пътнически самолет, който Ларс държеше на паркинга и полетяха към новото село, където Браун Лимпър бе настанил хората.

Държеше една банкнота в ръката си и не можеше да й се нарадва. Топлеше го мисълта как ще се изперчи с нея пред хората от селото. Изобщо не обръщаше внимание на непохватното пилотиране на Ларс Торенсон.

След като доста пъти едва не се разбиха в заснежени върхове, които дори не им бяха по пътя, Ларс най-после приземи самолета близо до старото миньорско градче.

Само че то изглеждаше съвсем запустяло. Ни едно кълбо дим не излизаше от огнищата. Дори миризма от дим не бе останала.

С „Томпсън“ в ръка Снит огледа мястото. Празно! Ни следа от вещи, принадлежности. Нищо.

Браун Лимпър търсеше нещо, което би могло да обясни нещата и обиколи всички постройки, влачейки куция си крак по гладкия сняг. Най-после откри мястото, където най-вероятно са устроили събрание. Имаше няколко парчета скъсана хартия. А под една маса, навярно паднало незабелязано от купчина документи — едно писмо.

Беше от Том Смили Таунсън.

Браун Лимпър го погледна и веднага изпадна в ярост. Не заради съдържанието, а заради самия факт, че Том Смили имаше наглостта да знае да пише. Какво безочие! Но после забеляза, че всъщност писмото е написано с печатни букви, дори подписът бе с печатни букви, затова реши да бъде търпелив и да го прочете.

Писмото надълго и широко обясняваше колко прекрасна била някаква област, наречена „Ташкент“. Големи планини, безкрайни равнини с дива пшеница, много овце. И мека зима. И пишеше как се оженил за някаква латинка! Какъв позор. Никаква чиста раса.

Браун Лимпър хвърли писмото. Може би хората са се върнали в старото село. Не бяха искали да се местят тук. Но изненадващо бе защо не бяха останали хората от Сиера Невада и онзи от Британска Колумбия — те нямаха нищо общо със старото село. Какво ги е привлякло в идеята да студуват и гладуват всяка зима?

Отидоха до старото село. Ларс имаше проблеми с приземяването и за малко да кацне по средата на урановата зона. Когато опасността премина, Браун Лимпър се повдигна и се огледа.

Тук също нямаше пушек.

Влезе в няколко от къщите. Понеже трябваше да се изнесат за много кратък срок, много от хората бяха принудени да изоставят повечето покъщнина и Браун Лимпър помисли, че сигурно те все още си седят там. Но не. Всички къщи бяха празни. Не претършувани, както бригантите ги оставяха. Просто празни.