Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Картата беше толкова стара и смачкана, че преди не бе забелязал същите тези кабели около всички мини, язовири и електропроводи. Сега видя, че африканската мина разполага с втори електропровод под земята и че наричаният преди много години язовир Оуенс Фолз е защитен. Извика Ангъс и му каза да иде да провери, а ако кабелът все още съществува, да разчисти с багер дърветата отгоре. Ако контролното табло в язовира все още работи, да превключи на подземно предаване и да обучи часовоите да го включват и изключват, така че да може да се влиза и излиза от язовира и мината.

Джони се разхождаше из лагера, опитвайки се да реши какво да правят при това положение. Видя сър Робърт, който току що бе пристигнал и му показа върху старата карта, че всички мини имат такава защита и вероятно те могат да се възползват от това.

Джони продължи да се разхожда, угрижен.

Телепортирането! Тайната на психлосите. Това бе средството, с което държаха под своята власт вселената. Без него бе невъзможно да защити планетата.

Срещна Маккендрик. Ранените психлоси вече били напълно възстановени. С изключение на Чърк, която просто си лежала. Не, още не е измислил как да измъкне онези неща от главите им — при тази структура на костите всяка намеса би била равносилна на смърт за чудовищата. Да, напълно разбираше, че ако опитат да се консултират с психлоси по технически въпроси, щяха да нападнат и да се самоубият, а ако бяха жени, вероятно да изпаднат в кома като Чърк.

Маккендрик по-скоро се тревожеше за режима на хранене на затворниците. Психлосите никъде в наръчниците си не бяха сметнали за нужно да отбележат с какво се хранят — нали самите те ги бяха писали. Затворниците знаеха какво ядат, но не знаеха имената на веществата на тази планета. И ако не решат този проблем бързо, скоро щяха да останат без затворници.

Знаеше ли Джони, че вече имат трима джамбичуи? От снощи. Очевидно бяха изпратени да разузнаят всички новости в Кариба. В момента, в който му докладвали, че от кораба на джамбичуите в орбита се е откъснал разузнавателен кораб, шотландският офицер пуснал в действие нещо, измислено от китайците. Наричали го „мрежа за тигри“. Поставили едно плашило, облечено като китаец, край едно езерце далеч от лагера. Джамбичуите тръгнали да го хванат, от дърветата се спуснала мрежа и ги заловили. Зли и недодялани същества.

Маккендрик попита Джони дали знае какво ядат. Не? Ами добре, старицата от планините им помагала и може би щяха да разберат.

Джони продължи да ходи из лагера. Проклет Търл! Прекалено много случайности. Трябваше от някъде, по някакъв начин да се сдобие с нужната информация от друг канал.

Веднъж му бе хрумнало да проучи подробно телепортационен двигател, може би нещо щеше да изскочи. Двигателят не беше устройство за телепортиране, но все пак работеше с промяна на положението на точки в пространството.

Имаше двигател и пулт за управление, с които можеше да си поиграе — от танка, разбит при схватката в прохода. Бяха го довлекли до ремонтната работилница. Може би просто ако го разглоби на части… слаба надежда, нали вече бе проучвал такива устройства. Все пак облече работни дрехи и слезе в работилницата.

Башърът си стоеше там, лошо ударен, на две места обковката му бе съдрана. Влезе вътре, провери горивото и включи двигателя, като зададе точкови координати „на място“. Моторът заработи! Едно нещо можеше да се каже за психлосите — каквото направеха, траеше вечно.

Изключи мотора и започна да развърта с отверка болтовете в горната част на пулта за управление. Разхлаби всеки един наполовина.

Прекъсна го един часовой, който се показа отгоре през люка и му подаде запушалки за ушите. Джони се изправи и надниква да види какво става.

Отвън бяха Стормълонг и толнепът — двоен лейтенант Слидетер Плис, заобиколени от стража.

— Какво става? — извика Джони.

Не го чуха. Всички имаха запушалки на ушите. След това забеляза, че са докарали патрулния кораб на толнепите, а за останалото можеше и сам да се досети. Най-вероятно Стормълонг иска да разбере как лети, за да обучи пилотите да се справят с толнепски кораби. А Ангъс сигурно иска да научи какъв е цикълът на вибрации на парализирищия лъч.

Слидетер Плис изглеждаше доста приятелски настроен. Явно се бе отписал като толнеп. Видя Джони и изсъска за поздрав.

Но макар че позволиха на толнепа да се приближи до смъртоносния звуков вибратор, нямаха никакво намерение да му позволят да го включи, да парализира всички и да избяга. Тъй или иначе това бе малко вероятно — и без друго толнепът нямаше къде да иде. Все пак Джони си сложи запушалки на ушите.