Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Но това си беше и край. Моторът на Башъра не искаше да запали.

Най-накрая Джони се отказа.

Отиде долу при езерото и започна да хвърля камъни на крокодилите. Но се засрами, как може да дразни животните.

В сравнение с Търл тези същества бяха много дружелюбни.

Появи се кола, изпратена от сър Робърт. Предупреждаваше го, че никак не е разумно да стои на открито без въздушно прикритие. Посетителите отгоре може да изпратят някой.

— Иска ли ти се да застреляш някой психло? — попита Джони стреснатия вестоносец.

Проклет Търл! Проклети да са всички психлоси!

Никак не го успокояваше мисълта, че тези думи са ги произнасяли хиляди раси в продължение вече на триста и две хиляди години.

Трябва да измисли нещо, някакъв план, без значение колко отчаян и опасен. Иначе с планетата бе свършено!

Зимата пристигна в Денвър.

Но студените ветрове и снежните бури не можеха да смразят възторга на Браун Лимпър Стафър.

Новата банкнота беше готова.

На бюрото му лежеше цяла пачка, а няколко бяха наредени отгоре. Колко красиво! Бяха ярко жълти, напечатани от едната страна и ето тук, точно по средата, имаше снимка на Браун Лимпър!

Колко труд хвърлиха за тази снимка. Браун Лимпър опита какви ли не пози, ту гледаше в една посока, ту в друга; променя поне сто пъти изражението на лицето си — намръщен, заплашителен — но все не се получаваше.

Накрая Ларс Торенсон бе принуден да му помогне. Според него бедата идвала от брадата. Браун Лимпър имаше черен мустак и брада, но макар мустакът му да беше хубав, брадата бе рядка и прошарена. Тъй че, Ларс го посъветва да махне брадата, да подреже мустака късо и да го остави само под носа. Великият военен герой Хитлер е имал точно такъв мустак, тъй че нямаше да сбърка.

След това изникна въпроса с костюма. Не можеха да намерят нищо подходящо. На помощ им се притече генерал Снит. Един от хората му бе докладвал, че намерили старо гробище, в което ковчезите били вакуумирани. Изровиха няколко, за да намерят труп, облечен в подходящ костюм. Но след повече от хиляда години тъкънта просто се разпадаше. Единственият резултат бе, че бригантите ги хвана някаква болест. Двама умряха, а един доктор, който минаваше оттам на път каза, че било „отравяне с формалдехид“, каквото и да значи това.

Най-накрая някой откри в едно мазе сив плат, който бе сравнително запазен, а някой друг намери материя, върху чийто етикет пишеше „шофьорска униформа“ и жените бриганти ги ушиха. Намериха и черна шапка, която издържа по време на снимките.

Снит беше намерил шепа бижута — за Браун Лимпър бе ясно, че няма как да са диаманти или рубини, по вероятно бе да са цветни стъкълца — и ги съшиха на гърдите от лявата страна, за да изглеждат като „медали“.

Последно Браун Лимпър се спря на поза, която заимства от една картина на Ларс — на накой си „Наполеон“, и той голям герой. Пръстите на едната ръка бяха подпъхнати под ръба на сакото при гърдите.

Накрая Макадам малко се заинати. Попита Браун Лимпър наистина ли иска да се снима в този вид и доста го раздразни. След толкова приготовления! Естествено, че така иска да се снима!

И така, ето я най-после новата банкнота. Стойността й беше сто кредита — Макадам бе настоял. Браун Лимпър разбра, че това я прави значително по-важна от предишната. Върху нея бе написано името на банката — само на английски. С големи букви, ясно и категорично бе изписано: „Сто Американски Кредита“! И още: „Валидна при изплащане на лични и държавни дългове в Америка“.

Едно от условията на Макадам бе да се изземат всички преди раздадени банкноти в страната и да бъдат разменени с новите. Не беше много лесно, тъй като предишните бяха от един кредит, а новите — от сто. Но мисълта да изчезнат всички банкноти с лика на Тайлър беше толкова примамлива, че Браун Лимпър навакса разликите от собствения си джоб.

Тази победа до голяма степен подобри разположението на духа на Браун Лимпър. Защото напоследък се бе чувствал ужасно.

Когато този отвратителен Тайлър не само не попадна в капана, който му готвеше Браун Лимпър в старата му къща в ливадата, но и успя да напусне страната, Браун Лимпър така се бе обезсърчил, че искаше да зареже целия план на Търл.

Но Ларс му говори и го вразуми. Изглежда той лично бе намразил Тайлър. (Не спомена, че е заради унизителните часове, през които се бе крил под купчините метални отпадъци в гаража, нито заради завистта му към Тайлър за това, че лети така добре, но Браун Лимпър добре разбираше чувствата му и ги смяташе за напълно естествени.)