Стори ми се, че шофьорът побърза да запали двигателя. Остави ме на пътя до вилата. Дори не се сбогува.
Зяпах след него.
Да го „бибип“!
Прекалено явно беше, че са ми нужни пари, за да ми потръгне и в живота. Както винаги съм знаел — животът без пари е по-лош от смъртта.
Закуцуках към стаята си, за да страдам.
Да го „бибип“ и Прахд!
Реших, че малко физическо натоварване може би ще отвлече ума ми от размисли за моето тежко положение. Затоплих тайната си канцелария, съблякох се и започнах да почиствам оръжия, да отделям за хвърляне стари дрехи, а по-късно следобед се заех да раздигам хаоса от фалшиви златни кюлчета и сандъци за тях.
Почти привърших разтребването, когато забелязах, че един от сандъците беше паднал върху пакети непрегледана поща.
Лениво, без да мисля за нищо, взех някои от писмата. Бяха препратени чрез Отдел 451 на Волтар и стигнали дотук с последните рейсове на товарните кораби. Ординарецът на Фахт ги бе пъхнал през процепа във вратата откъм тунела.
Обичайната досада. Уведомление, че съм изключен от Клуба на възпитаниците на Академията за неплатен членски внос. Сметка от нелегален търговец на оръжие от Флистен, при това отпреди години, а аз не възнамерявах в близко време да върша работа на Флистен. Реклама за новите офицерски фуражки, „които остават невредими и при най-силни удари, нанесени от подчинените ви войници“. Обява за най-новите записи на „все по-любимата звезда на «Домашен екран» Хайти Хелър“, няколко песнички — хитове от нейното ново музикално шоу — „всяка вечер в претъпкана зала: «Храбрият принц Кавкалсия»“. Предупреждение да си направя труда и да прочета последната обща заповед за Апарата относно правилното попълване и подреждане на формулярите, след което незабавно да попълня приложения формуляр. Нов вид спрейче, „което напълно и задълго отстранява смрадта на войниците“. Специално предложение само за офицери от Апарата, забавен подарък за техните приятели — взривяващи се ботуши. Електронна примамка за птички с десетки различни сигнали за повикване на опредлени видове женски пойни птички през размножителния период.
Това пък какво е?
Две лични пощенски картички? Каквито се пращат на приятели, затова ги пускат без плик и всеки може да ги прочете. Че кой ли ми е писал? Аз нямах приятели.
Погледнах подписа и челюстта ми увисна. Вдовицата Тайл.
Ето текста на първата картичка:
„Солтан Грис
Отдел 451
Моля да се препрати
Йо-хо. Където и да си. При мен всичко е чудесно.
Как ще го наречем?
И защо не ми пишеш?
Твоя обична женичка, която тъй безсърдечно изостави
Пратия
Да се върне на Пратия Тайл
Имение Минкс
Нафуканите хълмове“
О, Богове! Открита, минала през канцеларията, през очите на всеки! Че човек можеха да го разжалват, ако напълни корема на някоя и не се ожени за нея! Законът беше изцяло на тяхна страна.
Но втората картичка беше още по-страшна!
„Солтан Грис
Все още офицер от Апарата, освен ако непосредственият му началник научи, че не се е оженил за мен, и ако не го е направил при следващата ни среща.
Йо-хо! Където и да си.
Той си расте прекрасно. Все още му е раничко да ритка в коремчето. Когато порасне, в кое училище ще го запишем? В Академията, да бъде като баща си? Можем и да му купим назначение във Флота. Моля те, не губи време и ми пиши веднага, за да ми спестиш неприятната необходимост да наемам адвокати, те ти прахосват времето, което може да бъде запълнено с много по-приятни занимания.
Обичащото те бременно момиче,
което ти изостави
Пратия Тайл
Имение Минкс
Завийте надясно при странноприемница «Косматият звяр»
Нафуканите хълмове
ПС: Младите офицери са винаги добре дошли, с униформа или без, за да проучат този случай.
(Можете да използвате площадката за кацане по всяко време на денонощието.)“
Да я „бибип“!
Опитваше се да ме забърка в лоша каша! В най-ранна младост се заклех никога, никога, ама НИКОГА да не се женя! Кой ли пък би искал кухненски прибори да свистят край главата му? Кому бяха нужни всички убийства, случващи се, когато извлечеш някой свой побратим-офицер от леглото на жена си?
И, проклет да бъде, Прахд каза, че преди да замине от Волтар, е удостоверил и регистрирал нейната бременност!
Да „бибип“, „бибип“ и пак „бибип“ този Прахд! Колко хубаво, че официално е мъртъв. Иначе веднага бих го застрелял, да ми се махне от очите!
Колкото и да бях закъсал за жени, това в никакъв случай не се отнасяше за вдовицата Тайл! Тя изтребваше съпрузите си при най-дребния повод. Но за да бъда откровен, не това беше истинската причина.
Читать дальше