Франк Хърбърт - Дюна

— Този Арбитър на промяната — започна Лито, — имперският еколог Кайнс… Дали той няма да знае къде се намират тези бази?

— Ваше величество, — предупреди Хауът, — този Кайнс е имперски служител.

— Само че сега се намира твърде далеч от императора — отвърна Лито. — Искам тези бази. Те сигурно са заредени с материали, които можем да спасим от унищожение и да използуваме за ремонт на нашите работни машини.

— Ваше величество — обади се Хауът, — тези бази са все още законно владение на негово височество.

— Природата тук е достатъчно жестока, за да разруши всяко нещо — отвърна дукът. — Ние винаги можем да стоварим вината върху нея. Намерете този Кайнс и открийте поне дали базите съществуват.

— Ще бъде опасно да ги присвоим — рече Хауът. — Дънкан бе категоричен по един въпрос: тези бази или представата за тях имат някакво скрито значение за свободните. Ако им ги отнемем, свободните може и да охладнеят към нас.

Пол огледа лицата на мъжете наоколо и забеляза колко напрегнато следят всяка дума. Изглеждаха дълбоко обезпокоени от становището на баща му.

— Послушай го, татко — рече тихо Пол. — Той говори истината.

— Ваше величество — рече Хауът, — тези бази биха могли да ни доставят материал за ремонта на всяко едно от оставените ни съоръжения и въпреки това да останат недостижими за нас поради стратегически причини. Ще бъде прибързано да действуваме, без да разполагаме с повече сведения. Този Кайнс има арбитражна власт, дадена му от империята. Не бива да забравяме това. А и свободните му се подчиняват.

— Тогава постъпете предпазливо. Искам само да науча дали тези бази съществуват.

— Както наредите, ваше величество — Хауът се облегна и сведе поглед.

— Добре тогава — заговори дукът. — Ние знаем какво ни предстои — работа. Подготвени сме за нея. Имаме известен опит в нея. Знаем какви са наградите и алтернативите са достатъчно ясни. Всички вие имате поставени задачи. — Той погледна към Халик. — Гърни, погрижи се първо да се уреди въпросът с контрабандистите.

— „И ще отида при онези бунтари, що живеят в безводната пустош“ — произнесе напевно Гърни.

— Някой ден ще хвана този човек без цитат и тогава ще бъде като гол — рече дукът.

Около масата се разнесе смях, но Пол долови напрежението в него.

Дукът се обърна към Хауът.

— Организирай на този етаж още един команден пост за наблюдение и свръзка, Туфир. Като привършиш, искам да те видя.

Хауът се изправи и се огледа, сякаш търсеше подкрепа. После се обърна и поведе върволицата навън. Другите се размърдаха припряно, като тътреха столовете си по пода и се скупчваха в малки разтревожени групички.

„Накрая се получи бъркотия“ — помисли си Пол, вперил поглед в гърбовете на последните излизащи мъже. Винаги досега съвещанията на щаба бяха завършвали в хапливо настроение. А това сякаш едва-едва креташе, като че ли измъчвано от собствените си несъответствия, че и със спор за капак.

За пръв път Пол си позволи да се замисли за реалната възможност от поражение — не си мислеше за нея от страх или заради предупрежденията от рода на онова на старата света майка, а изправяйки се с лице срещу нея поради своята собствена преценка на положението.

„Баща ми е отчаян“ — помисли си той. — „Нещата изобщо не вървят добре за нас.“

А Хауът — Пол си спомни как се бе държал старият ментат по време на съвещанието — с ловки увъртания и признаци на безпокойство.

Хауът бе дълбоко разтревожен от нещо.

— Най-добре остани тук до сутринта, синко — рече дукът. — Така и така скоро ще съмне. Ще съобщя на майка ти. — Той се изправи на крака — бавно и вдървено. — Защо не събереш няколко стола заедно и не се опънеш върху тях да поспиш малко?

— Аз не съм уморен, сър.

— Както желаеш.

Дукът кръстоса ръце отзад на кръста си и закрачи нагоре-надолу покрай масата.

„Като животно, уловено в клетка“ — помисли си Пол.

— Ще обсъдите ли с Туфир възможността за предателя? — попита Пол.

Дукът застана срещу сина си и заговори, вперил поглед в тъмните прозорци:

— Ние сме разисквали тази възможност много пъти.

— Старицата говореше толкова уверено — рече Пол. — А и съобщението, което мама…

— Взети са предпазни мерки — прекъсна го дукът. Той се огледа из залата и Пол прочете в очите на баща си безпокойството на преследвания.

— Ти остани тук. Има някои неща във връзка с командните постове, които искам да обсъдя с Туфир. — Той се обърна и излезе от залата, кимайки рязко на стражите на входа.