Франк Хърбърт - Дюна

— Ти се биеш добре и направи всичко възможно за нашия приятел — отвърна Стилгар. Той погледна към Лито. — Нека бъде така: мъжът Айдахо запазва кристалния нож, който се намира у него, в знак на своята вярност към нас. Айдахо трябва да бъде пречистен, естествено, за да се спазят правилата. Но това може да се направи. Той ще бъде едновременно и свободен, и войник на атреидите. Вече съществува подобен случай — Лайът служи на двама господари.

— Дънкан? — обади се Лито.

— Разбирам, ваше величество — отвърна Айдахо.

— В такъв случай въпросът е решен — каза Лито.

— Твоята вода е наша, Дънкан Айдахо — рече Стилгар. — Останките на нашия приятел остават при твоя дук. Неговата вода принадлежи на атреидите. Тя е връзката помежду ни.

Лито въздъхна, погледна към Хауът и срещна погледа на стария ментат. Хауът кимна, по изражението му личеше, че е доволен.

— Ще почакам долу — рече Стилгар, — докато Айдахо си вземе сбогом със своите приятели. Нашият починал приятел се казваше Турок. Спомнете си това, когато дойде време да освободите неговия дух. Вие сте приятели на Турок.

Стилгар понечи да си тръгне.

— Няма ли да поостанете малко? — попита Лито. Свободният се обърна и постави с привичен жест покривалото на лицето си, като нагласи нещо под него. Преди покривалото да застане на мястото си, Пол зърна нещо подобно на тънка тръбичка.

— Има ли някакви причини да оставам? — запита свободният.

— Ще ви окажем почести — отвърна дукът.

— Честта изисква от мен да бъда скоро на друго място — рече свободният. — Той хвърли още един поглед към Айдахо, обърна се и като мина покрай стражата на вратата, излезе навън.

— Ако и другите свободни са като него, добре ще си сътрудничим — рече Лито.

Айдахо заговори сдържано:

— Той е типичен представител на свободните, ваше величество.

— Ясно ли ти е какво ще трябва да правиш, Дънкан?

— Ще бъда вашият посланик при свободните, ваше величество.

— От теб зависи много, Дънкан. Ще ни трябват най-малко пет батальона от тези хора, преди сардукарите да връхлетят върху нас.

— За това ще се наложи да се поработи, ваше величество. Свободните са твърде независими хора. — Айдахо се подвоуми и добави: — И, ваше величество, има още едно нещо. Единият от наемниците, които съборихме, се опитваше да измъкне този нож от нашия мъртъв другар — свободния. Наемникът твърдеше, че харконите са обявили награда от един милион солария за онзи, който донесе един-единствен кристален нож.

Брадичката на Лито се вирна нагоре в знак на явна почуда.

— Защо ли толкова им е притрябвал един нож?

— Острието се прави от зъб на пясъчен червей. Този нож е знакът на свободните, ваше величество. С него синеокият човек може да проникне във всеки заслон на тази планета. Мен например ще ме разпитват, ако не ме познават. Аз не приличам на свободен, но…

— Пайтър дьо Врие — рече дукът.

— Дяволски коварен човек, господарю — обади се Хауът.

Айдахо пъхна ножницата с острието под туниката си.

— Пази този нож — каза дукът.

— Ясно, господарю. — Той потупа лекичко предавателя върху чантичката на колана си. — Ще докладвам колкото е възможно по-скоро. Туфир има кода ми за повикване. Използувайте бойния език. — Той отдаде чест, завъртя се и побърза да догони свободния.

Чуха как стъпките му прокънтяха по коридора.

Лито и Хауът си размениха поглед, пълен с разбиране. Те се усмихнаха.

— Имаме много работа, ваше величество — обади се Халик.

— И аз ви откъсвам от вашата работа — рече Лито.

— Трябва да докладвам за първоначалните бази — рече Хауът. — Или някой друг път да докладвам, ваше величество?

— Много ли време ще отнеме?

— Съвсем малко. Сред свободните се говори, че тук, на Аракис, по времето на Пустинната ботаническа опитна станция са били построени над двеста от тези първоначални бази. Предполага се, че всички те са били изоставени, но има данни, че преди да бъдат изоставени, са били затворени херметически.

— Може би в тях има някакви съоръжения? — попита дукът.

— Според докладите на Дънкан има.

— Къде се намират тези бази? — запита Халик.

— Отговорът на този въпрос — отвърна Хауът — е неизменното: „Лайът знае.“

— Бог знае — измърмори Лито.

— Може би не, ваше величество — рече Хауът. — Вие чухте, че този Стилгар употреби същото име. Дали нямаше предвид жив човек?

— Служел на двама господари — обади се Халик. — Звучи ми като религиозен цитат.

— А ти би трябвало да го знаеш — рече дукът. Халик се усмихна.