Франк Хърбърт - Дюна

— Господарке, аз…

— Съществува слаба вероятност да успееш да източиш кръвта на живота ми — рече Джесика, — ала вършейки това, ти ще причиниш повече разруха, отколкото и най-безумните ти страхове могат да си представят. Знаеш, че има и по-лоши неща от това да умреш — дори за цял един народ.

— Господарке! — започна умолително Мейпс — Тя сякаш се канеше да падне на колене. — Оръжието беше изпратено като дар за вас, ако докажете, че вие сте Очакваната.

— А със своята смърт трябва да докажа обратното — рече Джесика. Тя зачака с привидна отпуснатост, която правеше обучения в бин-джезъритските методи толкова страшен в битка.

„А сега да видим накъде клони решението“ — помисли си тя.

Мейпс бавно бръкна в деколтето на роклята си и извади потъмняла ножница. От нея се подаваше черна дръжка с дълбоки вдлъбнатини за пръстите. Тя хвана с една ръка ножницата, а с другата дръжката, изтегли млечнобяло острие и го вдигна нагоре. Острието сякаш светеше и блестеше със своя собствена светлина. Приличаше донякъде на кинжал — с два остри ръба и вероятно бе дълго двадесет сантиметра.

— Знаете ли какво е това, господарке? — попита Мейпс.

Джесика знаеше, че това може да бъде само едно нещо — митическият кристален нож¤ на Аракис, острието, което никога не бе напускало планетата и бе познато само по слухове и невероятни догадки.

— Това е кристален нож — отвърна тя.

— Не го казвайте така плахо — рече Мейпс. — Знаете ли какво означава!

И Джесика се замисли: В този въпрос имаше възбуда. Ето кое е накарало тази жена от свободните да постъпи на работа при мен — за да ми зададе именно този въпрос. Моят отговор би могъл да ускори насилието или… какво? Тя очаква отговор от мен: значението на един нож. Наричат я шейдаут на езика чакобза. Нож на чакобза означава „вестител на гибел“. Започва да става неспокойна. Трябва вече да отговоря. Забавянето е толкова опасно, колкото и погрешният отговор. Джесика каза:

— Той е вестител…

— Аяяя! — нададе вой Мейпс. В него имаше едновременно и мъка, и възторг. Тя така затрепери, че острието на ножа заизпраща искрящи отблясъци из цялата зала.

Джесика изчакваше настръхнала. Тя бе имала намерение да каже вестител на гибел и след това да добави древната дума, ала сега всяко нейно сетиво, цялото задълбочено обучение в бдителност, което открива значение и в най-невинното потрепване, я възпираше да продължи.

„Разковничето бе думата… вестител. Вестител ли? Вестител.“

Мейпс обаче държеше ножа така, сякаш бе готова да го използува.

— Да не би да си помисли — заговори Джесика, — че макар и веща в загадките на Великата майка, аз няма да познавам Вестителя?

Мейпс спусна надолу ножа.

— Господарке, когато човек е живял толкова дълго с прорицанието, мигът на апокалипсиса е сътресение за него.

Джесика се замисли за прорицанието — за шария¤ и за цялата паноплия профетикус, които Мисионария протектива на „Бин Джезърит“ бе посадила тук преди векове — чиито проповедници са несъмнено отдавна измрели, но постигнали целта си: внушаването на защитните легенди в съзнанието на тези хора за деня, когато може да потрябват на „Бин Джезърит“.

И така, този ден бе дошъл. Мейпс върна ножа в ножницата и каза:

— От неустойчивите остриета е, господарке. Дръжте го близо до тялото си. След повече от седмица далеч от човешка плът ножът започва да се разпада. Той е ваш, зъб от вестител¤, ваш, докато сте жива.

Джесика протегна дясната си ръка и реши да опита една рискована хитрина.

— Мейпс, ти прибра острието в ножницата, без то да е оцапано с кръв.

Като изпъшка, Мейпс пусна ножницата с острието в ръката на Джесика и стенейки, разкъса кафявото елече:

— Вземете водата на моя живот!

Джесика издърпа острието от ножницата. Как само светеше то! Тя насочи върха към Мейпс и видя как страх, по-силен и от смъртен ужас, обзе жената.

Дали върхът не е отровен? — запита се Джесика. Тя изправи нагоре върха и с ръба на острието направи лека драскотина върху лявата гръд на Мейпс. Бликна кръв, която спря почти веднага. „Мигновено съсирване“ — помисли си Джесика. — „Дали не е влагоконсервираща мутация?“

Тя прибра острието в ножницата и каза:

— Закопчей си роклята, Мейпс!

Треперейки, Мейпс се подчини. Сините до дъно очи се впиха в Джесика.

— Вие сте наша — промълви тя. — Вие сте Очакваната.

В преддверието отново се разнесе шум от разтоварване. Мейпс бързо сграбчи ножницата с ножа и го скри в елечето на Джесика.