Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

Малко след първи зори Джон Доменико кардинал Мустафа, адмирал Марджит Уу, отец Фарел, архиепископ Брек, отец Льобланк, Радамант Немее и двамата й близнаци се събраха на заседание в старата гомпа под Фалоса на Шива, сега превърнат в твърдина на християнството. Всъщност, заседаваха хората, докато Немее мълчаливо седеше заедно с брат си и сестра си до прозореца с изглед над облаците около Езерото на видрите под върха Шивлинг.

— И вие сте сигурна, че с бунтовния кораб „Рафаил“ е свършено? — питаше великият инквизитор.

— Категорично — отвърна адмирал Уу. — Макар че преди това успя да унищожи седем от архангелските ни кораби. — Тя поклати глава. — Де Соя беше блестящ тактик. Дяволът постигна огромен успех, като го направи изменник.

Отец Фарел се облегна на полираната маса от дърво бонзай.

— И няма вероятност де Соя или който и да е от другите да са оцелели? Адмирал Уу сви рамене.

— Битката се водеше почти в орбита — отвърна тя. — Оставихме „Рафаил“ да се приближи на вътрешно-лунарно разстояние, преди да затворим капана си. Хиляди парчета останки — предимно от нашите нещастни кораби — навлязоха в атмосферата. Изглежда не е оцелял нито един от хората ни — поне не бяха засечени сигнали за помощ. Ако някой от хората на де Соя е избягал, най-вероятно спасителната му капсула е потънала в отровните океани.

— И все пак… — започна архиепископ Брек. Той бе тих човек, затворен и предпазлив. Уу изглеждаше уморена и раздразнена.

— Ваше високопреосвещенство — енергично заговори тя, като се обръщаше към Брек, но гледаше към Мустафа, — можем да решим въпроса по един или друг начин, ако ни позволите да пратим спускателни кораби, плъзгачи и ЕМПС-та в атмосферата.

Брек премигна. Кардинал Мустафа поклати глава.

— Не — отвърна той, — имаме заповед да не проявяваме военното си присъствие, докато Ватиканът не даде нареждане за последната стъпка в залавянето на момичето.

Уу се усмихна с очевидна горчивина.

— След снощната битка точно над атмосферата тази заповед вече трябва да не е актуална — тихо каза тя. — Военното ни присъствие беше доста внушително.

— Така е — потвърди отец Льобланк. — Никога не съм виждал нещо подобно. Адмирал Уу се обърна към Мустафа.

— Ваше високопреосвещенство, хората на този свят нямат енергийни оръжия, нито детектори за хокингови двигатели, нито орбитална отбрана, нито гравитонични детектори… по дяволите, доколкото можем да кажем, те нямат даже радари или комуникационна система. Можем да пратим спускателни кораби или изтребители в атмосферата, за да потърсят оцелели, без местните дори да разберат. Това ще е много по-незабележимо, отколкото снощната битка и…

— Не — отсече кардинал Мустафа и това не остави съмнения за окончателността на решението му. Великият инквизитор вдигна ръкава на робата си, за да погледне към хронометъра си. — Ватиканският куриерски робот би трябвало да пристигне всеки момент с последната заповед за арестуването на преносителя на зараза на име Енея. Нищо не трябва да усложнява изпълнението й. Отец Фарел поглади слабите си бузи.

— Тази сутрин регентът Токра се свърза с мен по комуникационния канал, който определихме за него. Изглежда техният скъпоценен и преждевременно развит мъничък Далай лама е изчезнал…

Брек и Льобланк изненадано го погледнаха.

— Няма значение — отвърна кардинал Мустафа, очевидно вече информиран. — В момента нищо няма значение освен да получим разрешение за приключване на тази мисия и да арестуваме Енея. — Той погледна към адмирал Уу. — И вие трябва да кажете на своите офицери от швейцарската гвардия и морската пехота, че от главата на младата жена не трябва да падне нито косъм.

Уу уморено кимна. Месеци наред й бяха обяснявали мисията.

— Кога според вас ще пристигне заповедта? — попита кардинала тя.

Радамант Немес и двамата й близнаци се изправиха и се насочиха към вратата.

— Времето за чакане свърши — каза Немес, разтеглила в усмивка тънките си устни. — Ние ще ви донесем главата на Енея.

Кардинал Мустафа и другите мигновено скочиха на крака.

— Сядайте! — изрева великият инквизитор. — Никой не ви е нареждал да действате.

Немес се усмихна и се обърна към вратата. Всички духовници в стаята викаха. Архиепископ Жан Даниел Брек се кръстеше. Адмирал Уу посегна за игления пистолет в кобура си.

Събитията се развиха прекалено бързо. Въздухът се превърна в мъгла. В един миг Немес, Сцила и Бриарей бяха на прага на осем метра от другите, а в следващия ги нямаше и сред облечените в черно и червено хора около масата стояха три искрящи хромирани фигури.