Дан Симънс - Триумфът на Ендимион

— Никаква — отговаря Енея.

Великият инквизитор посочва с дългия си показалец към приятелката ми.

— Ние си имаме работа тук, която няма нищо общо с теб — рязко казва той, — но ти никога няма да напуснеш тази планета. Кълна се в червата на Христос.

Енея отвръща на погледа му и не отговаря.

Мустафа се завърта и се отдалечава с шумолене на червената си роба и със стържене на пантофките си по полирания под. Немесите отстъпват заднешком, докато го следват. Безименните мъж и жена наблюдават Шрайка, а Немес пронизва с поглед Енея. Те минават през завесата на личния портал на Далай лама и изчезват.

Шрайка неподвижно остава на мястото си. Четирите му ръце са замръзнали пред него, остриетата на пръстите му улавят последните капчици светлина на Оракул, преди луната да се скрие зад планината.

Гостите започват да се придвижват към изходите с вълна от шепот и възклицания. Оркестърът тропа, дрънчи и подсвирва, докато припряно прибира инструментите си. Енея продължава да стиска ръката ми. Около нас остава малък кръг от хора.

— Кълна се в гъза на Буда! — извиква Ломо Дондруб и закрачва към Шрайка, докосва с показалец металния шип, който стърчи на гърдите му. На слабата светлина виждам по пръста му кръв. — Фантастично! — възкликва Ломо и надига халба оризова бира.

Дорье Фамо се приближава до Енея. Тя хваща лявата ръка на приятелката ми, пада на едно коляно и притиска дланта й до набръчканото си чело. Енея освобождава ръката си от моята и нежно помага на Мълниеносната свиня да се изправи.

— Не — прошепва Енея.

— О, Благословена — мълви Дорье Фамо. — Амата, Безсмъртна, Архат, Съвършена, Саммасамбуда, Напълно разбудена, заповядвай ни и ни учи на дхамма.

— Не — отсича Енея, като все още внимателно се опитва да изправи старицата на крака, но лицето й е строго. — Ще ви науча на каквото зная и ще споделя, каквото имам, когато настъпи моментът. Повече не мога да направя. Часът за митове е отминал.

Приятелката ми се обръща, хваща ръката ми и ме повежда по дансинга покрай неподвижния Шрайк към разкъсаните завеси и спрелия ескалатор. Гостите бързо отстъпват пред нас, както по-рано пред Шрайка.

Спираме до стоманените стъпала. В коридора, водещ към стаите ни далеч надолу, светят фенери.

— Благодаря ти — казва Енея и вдига поглед към мен. Кафявите й очи са влажни.

— За какво? — глупаво питам аз. — Защо… Не разбирам.

— Благодаря ти за танците — отвръща тя и нежно ме целува по устните.

Електрическият удар на допира й ме кара да премигна. Посочвам назад към тълпата, към дансинга, на който само допреди миг е стоял Шрайка, към пазачите, прииждащи в кънтящата зала и към покритата със завеси ниша, през която са изчезнали Мустафа и неговите създания.

— Тази нощ не можем да спим тук, хлапе. Немес и другите двама ще…

— Не — прекъсва ме Енея, — няма. Довери ми се. Няма да се промъкнат по външната стена, за да проникнат в стаята ни. Всъщност, всички те ще заминат за гомпата си и после ще излетят право към орбитиращия си кораб. Ще се върнат, но не тази нощ.

Въздъхвам.

Тя поема ръката ми.

— Спи ли ти се? — тихо пита Енея.

Разбира се, че ми се спи. Не мога да й обясня колко съм изтощен. Предишната нощ ми се струва сякаш преди дни и седмици и съм спал само два-три часа заради… защото бяхме… заради…

— Ни най-малко — отвръщам аз. Енея се усмихва и ме повежда към стаята.

Папа Урбан XVI: Прати ни Своя Дух и те ще бъдат създадени.

Всички: Ти ще подновиш спомена за Земята и лицето на всички светове в Божието царство.

Папа Урбан XVI: Да се помолим.

О, Господи, Ти си изпълнил сърцата на вярващите със светлината на Светия Дух. Направи така, че чрез същия Дух Свети да можем винаги да сме мъдри и да се радваме на Неговата утеха. Чрез Христа, нашия Господ.

Всички: Амин.

Папа Урбан XVI благославя знаците на рицарите на Кавалерийския орден на Светата йерусалимска гробница.

Папа Урбан XVI: Нашата подкрепа е името Господне.

Всички: Създал рая, Земята и всички светове.

Папа Урбан XVI: Бог с вас.

Всички: И с теб.

Папа Урбан XVI: Да се помолим.

Чуй, ние Ти се молим, о, Боже, прекланяме се пред силата на Твоето величие, благослови почетните знаци. Закриляй рабите Твои, които пожелаят да ги носят, за да са силни и да пазят правата на Църквата, и бързо да защитават и разнасят християнската вяра. Чрез Христа, нашия Господ.

Всички: Амин.

Папа Урбан XVI напръсква емблемите със светена вода. Церемониалмайсторът кардинал Лурдъсами чете указа за новоназначените рицари и за повишенията. Всеки от ордена се изправя, когато произнасят името му, и остава на крака. В базиликата присъстват хиляда двеста и осем рицари. Кардинал Лурдъсами изброява всички удостоени с ранг, първо рицарите, после и свещениците-рицари.