Димитър Талев - Илинден

През пролетта на 1897 година избухна въстание в Крит. Преспанските учители и неколцина по-млади попове тръгнаха пак из чаршията.

— Виждате ли какво става в Крит? Дигнал се народът там с оръжие срещу турците. Така стават тия работи, народе…

За късо време тия разпалени апостоли така насочиха умовете в Преспа, че сам Илия Роглев се яви при Лазара Глаушев и пожела да го закълнат като работник на Вътрешната организация. Лазар му рече:

— Добре си наумил, Илия. И аз като тебе понекога, и сички ние се нагоре поглеждаме, към България… ама колкото повеке мисля, толкова по-ясно ми става: автономията — нема друг път за нас, ако наистина милейме за наша клета Македония…

Още в началото на 1897 година вътрешното министерство в Цариград изпрати до тримата валии на македонските вилаети следното поверително нареждане:

„… От известно време се забелязва вражеско раздвижване сред християнското население в трите вилаета — Солунски, Битолски и Скопски (Косовски) и най-вече сред българите. Престъпни хора и размирници ходят сред християнския народ и проповядват непокорство срещу нашата власт и реда в нашата държава. Особено много такива злодеи има между учителите и поповете. Те всички трябва да бъдат поставени под най-строго наблюдение, за да не могат да смущават и заблуждават раята, да я възбуждат и насъскват против законните й господари. Тия негодници напоследък особено много подбуждат селското население да не се покорява на чифликсайбиите 26 26 Чифликсайбия — собственик на чифлик, земевладелец. и техните хора, а те, и едните, и другите, са османлии. Но престъпните размирници и подбудители вече не се задоволяват само с думи и закани против нашата власт и всички правоверни, а посягат и към оръжие. Заловено е опасно оръжие в ръцете на някои от раята, известни са вече няколко такива случаи, когато виновните проявяват голямо вироглавство. Пред вид казаното и за да се запази законният ред и мир в нашата държава, нарежда Ви се за най-строго изпълнение следното:

първо: да се проследят всички съмнителни лица и да се провери тяхната дейност и всякакви прояви; второ: да се обърне в тоя смисъл особено внимание на учителите и поповете, а също и на по-отворените хора между християните; трето: да се следи какви чужди хора се движат сред селската рая и дали последната изпълнява своите задължения към собствениците на земята и селата; четвърто: да се прилага с най-голяма строгост законът спрямо всички провинени като размирници и смутители, както и към тия, които се поддават на тяхното зловредно влияние. С една дума казано, да се тури час по-скоро край на всякаква размирническа и смутителска дейност, особено когато се подготвя тя и се върши с оръжие.

За незабавното и строго изпълнение на тая наредба и заповед ще държим лично Вас отговорен, а Вие ще направите необходимото спрямо подчинените Вам, за да изпълнят и те съответно своите задължения, като прибегнете и до помощта на всички правоверни, а така също и до верноподаническите услуги на ония от християните, които пожелаят да ни са полезни…“

Това нареждане на висшата турска власт беше много закъсняло, както ставаше впрочем с всички държавни работи в Турция. Революционната организация в Македония беше вече създадена.

Тримата валии разпратиха заповеди в същия дух до своите каймаками и мюдюри по градовете и по-главните селища във вилаетите си. Свикаха и вилаетските меджлиси 27 27 Меджлис — съвет. , а каймакамите на свой ред свикаха каазалийските 28 28 Кааза — околия. меджлиси. Всички тия органи на турската власт, както и първенците, в голямото си мнозинство турци, които участвуваха в тия съвещания, знаеха за революционното раздвижване сред поробеното население, но създадената вече организация действуваше по такъв начин, че не даваше никаква възможност да бъде ударена. Нейното съществуване беше известно и все пак тя беше невидима. Работата около нейното все по-пълно изграждане беше вътрешна и още нямаше прояви, насочени пряко срещу властта. Заподозрени бяха всички учители и попове, както и всички младежи и всички по-будни граждани, но нито срещу един от тях не можеше да се поддържа открито обвинение. Залавянето на Доне Стоянов Тошев беше един удобен повод за удар, но Доне не издаде тайната на Организацията. Извършени бяха арести по всички македонски градове, но арестуваните скоро трябваше пак да бъдат освободени. В безсилен гняв властта дебнеше нов повод. Разгаряше се гняв и сред турското население, особено след избухването на въстанието на остров Крит и пламването на Гръцко-турската война. Очаквайки да удари час за разплата с непокорните гяури, фанатизирани турци и сами се организираха в местни комитети и групи по примера на гяурската революционна организация, за която чуваха едно и друго.