Димитър Талев - Илинден

През лятото на 1896 година Илия Роглев замина за България и се върна в Преспа късно през есента. От България той донесе такива новини и думи, че през цялата зима все те бяха в разговорите на посетителите и в трите свърталища на преспанци. Същата година княз Фердинанд бе ходил при султана в Цариград, а се говорило в София и за предстоящо посещение на сръбския крал в българската столица. Като се върна в родния си град, Роглев каза и в двете кафенета, и в книжарницата, примигвайки тайнствено с големите си, малко изпъкнали очи:

— Фердинанд е най-големият дипломат в Европа. Той ще влезе под кожата на султана. Македония — като Румелия некога. После се знай какво ще стане: соединение. Той, князът, и сърбина ще върже во вреща.

Тия вести се разнесоха из целия град; по-лековерните цъкаха смаяни, а някои по-чувствителни бършеха сълзи на умиление. Илия Роглев заговори еднаж и за Върховния комитет в България:

— В него влизат се офицери. Чакат само команда, Тая есен или другата пролет гответе се да ги посрещаме. От здрави люде научих…

Посетителите на „джамлията“ кафене се разбуниха най-много от тия новини на Илия Роглев. Те преповтаряха и разчепкваха всяка дума, прибавяха и свои разяснения, предположения, пък и свои желания, които следващия път предаваха като вече станали случки и събития, в които и сами започваха да вярват. Георги Баболев се усмихваше горделиво и самодоволно — в тия новини виждаше осъществение на своите предвиждания и потвърждение на своята политическа мъдрост. Само Таки Брашнаров ръмжеше недоволен — добре и най-добре му беше нему с турците:

— Какво сега тия нашите започна пак за християнска царщина да ги сърби: Фердинанд, България и не знам що… Искат пак да се разбуни светът. Лошо ли ни е нам сега с тия будали турците? …

Георги Баболев се усмихваше тънко на простотията на съдружника си, но той все се прибояваше от него и беше предпазлив в приказките си — надменен и вироглав беше Брашнаров, а работата им с мелницата вървеше добре. Баболев му възрази с най-дружелюбен тон:

— Виж какво, Таки… то и сега е добре, но Турция е забатачена държава. Друго е една нова, модерна държава и още повеке своя да е. По-широко ще е за работа, а ние сега в нищо не сме сигурни.

В такива разговори Баболев споменаваше и за свобода, и за народност, и за патриотизъм, но това не бяха думи за Таки Брашнаров, особено откакто застаря, Сега Брашнаров бе разтворил уста ненаситна само за богатство; не беше още угаснал и меракът му за млади жени, но го натискаха вече шестдесетте… Развълнуваха се и посетителите на старото кафене от новините на Илия Роглев, та очите и на Л аз ара Глаушев започнаха да блестят по-силно. А тъкмо с него всички се допитваха, искаха той да им разясни едно или друго:

— Тия нашите горе, Лазаре, не са ни забравили… Какво ще речеш… тоя шваба Фердинанд, а? …

И в Лазара Глаушев бяха се раздвижили стари негови надежди, та разумът му трябваше да се бори със сърцето му. Той отвръщаше колебливо:

— Не знам аз как е, що е… що крои княз Фердинанд, не ми е чудно, ако мислят нещо за нас, но ще ви кажа, че нашата работа най-добре ние самите ще си я свършим. То горе нас ни гледат некак отдалеко и не ни виждат много ясно. Държава си е там отделна, свои сметки си има тя. Ето и со Сърбия некакви политики върти…

Тръгнаха из чаршията по-младите учители от книжарницата, поведе ги Райко Кутрев. Влизаха и в двете кафенета, и по много дюкяни низ цялата чаршия. Те търсеха най-вече заклелите се организационни работници и всички подобни на тях народолюбци, предимно занаятчии и калфи — тях искаха да предпазят от заблуди и увлечения. Като чуеха тия работни люде в някой дюкян гласа на Райко Кутрев, събираха се и от съседните дюкяни да го слушат. А той режеше като с остър нож — такава ясна беше у него всяка дума и всяка мисъл:

— Офицери минаха отсам границата и по-миналото лето. С големи чети. Минаха в Македония, правиха каквото правиха, и пак се върнаха назад в България. Друго не можеше и да бъде. Населението там остана да плаща счупените грънци. Сега князът ходил при султана. Щел да се среща и със сръбския крал. Всеки от тех иска да спечели нещо за себе си. И все за наша сметка. Да не са се запретнали султанът и сръбският крал да поднасят Македония на тепсия на българския княз! Който може да верва в това нещо, нека си верва, Ето Сърбия иска да настани свой владика в Скопйа.

Да не е това за хатъра на Фердинанда! Никой нема да ни помогне, ако сами ние не си помогнем. Нашето освобождение требва да бъде наша работа. Ами как иначе, народе — ти сам размисли…