Димитър Талев - Илинден

Към масата на Делчев се приближи млад, спретнато облечен човек с кожена яка на зимното си палто с присплеснат от двете страни астраганен калпак. Той се спря на две стъпки и рече тихо:

— Господин Делчев… Може ли за една минутка.. Делчев стана и пристъпи към него.

— Моля…

— Ще можете ли — продължи още по-тихо младия човек — да се отбиете тия дни у Кардашеви? Другарката Кардашева иска да ви види по някаква работа.

— Може ли още днес?

— Ами да. У тях може винаги. Сбогом, господин Делчев.

Едващо бе седнал Делчев отново на мястото си, към масата му се приближиха други двама мъже. Подофицерите Георги Иванов и Черньо Пеев станаха да си вървят; с тях тръгна и Михаил Попето. На Делчевата маса насядаха други люде, по-късно се приближиха и други някои, насядаха или стояха прави там. Поведе се разговор. Щом се зачуеше гласът на Делчев — всички млъкваха, а после пак избухваше общият разговор още по-многоречив и по-шумен.

Беше още далеко до пладне, когато Гоце Делчев излезе от шумното кафене и се отправи към югоизточната част на града. Излезе на улица „Цар Крум“ и се спря пред дом №12. Той мина през неголям двор и почука на вратата на стара, ниска къща, останала още от турско време. Вратата се отвори и се изправи там висока, стройна девойка с големи, черни очи, с гъсти, къдрави, също тъй черни коси, дигнати на буфанто. Черни бяха и веждите й, извити като сърпове, а кожата на лицето й беше бяла и чиста, по страните й цъфтеше бледа естествена руменина, въздебелите й устни бяха яркоалени и леко изпръхнали. Тя не каза нищо, като видя младия мъж пред вратата, само очите й заблестяха още по-силно. Делчев не беше я виждал друг път и рече стеснен от тая неочаквана среща:

— Търся Кардашеви…

Откъм вътрешността на къщата се чу бодър, приветлив женски глас:

— Тук сме, тук сме, господин Делчев… Заповядайте. — По тъмния тесен ходник се зачуха стъпки и до чернооката девойка се изправи радостно усмихната някогашната преспанска учителка Иванка Руменова. Тя поприглади с привично движение още по-гъсто побелелите си коси и продължи: — Видях ви от кухнята… Влизайте… Ами това е дъщеря ми Олга, вие не сте я виждали… — Тя поведе госта по тесния ходник: — Чухме, че сте тук, чакахме ви, най-сетне пратихме да ви дирят. Не се сещате за добрите си приятели…

Делчев чуваше зад себе си шума от стъпките на младата девойка и отговори разсеяно, събличайки горната си дреха пред закачалката в дъното на ходника:

— Мислех днес да дойда…

Влязоха в неголяма стая с нисък, отдавна небоЯдисван таван. Делчев забеляза, че стъпките на девойката заглъхнаха зад вратата на стаята, която Руменова се обърна да затвори. Край една широка маса насреща, цялата отрупана с книги и вестници, стоеше Кардашев — висок и слаб, леко приведен мъж с рядка, почти бяла брада и рошави, също тъй гъсто прошарени коси. Той пристъпи и мълчаливо подаде дългата си тясна ръка. Отново се чу гласът на Руменова:

— Ето го най-сетне… Днес мислил да дойде…

— Седнете, Делчев — продума с тих, меланхоличен глас Кардашев и сам седна на мястото си зад масата.

Делчев седна насреща и рече:

— Да, днес мислех… За да взема книгите. Казаха ли ви? Писах да набавите от „Биографията на Левски“. Утре си заминавам — додаде той бързо.

— Виждаш ли го, Кардашев? — обърна се Руменова към мъжа си. — Едва последния ден се е сетил за нас, и то заради книгите! — После тя се обърна към Делчев: — Затова пък днес ще обядваме заедно каквото дал господ, а ще дойдете и довечера. Ще се съберат и други наши другари, всички искат да ви видят.

Делчев отговори:

— Не, не. Ще остана само няколко минути. Бързам много. Имам още срещи и… Но, добре: довечера пак ще дойда.

Чу се отново меланхоличният глас на Кардашев:

— Набавихме ви двайсет екземпляра от „Биографията“. Написана е доста патриотарски, но ще върши работа там, по вас. Какво става в Македония?

— Все същото — рече Делчев след късо мълчание, загледан пред себе си. И продължи: — В мъки живее народът. Но се учи вече да се бори. Надига рамена, мъчи се да се изправи… И ще се изправи…

Руменова излезе за малко и пак се върна. Седна при двамата мъже и попита:

— Дали сте ходили към Преспа, господин Делчев?

— Не още…

— Опитахме се и ние да помогнем на Македония — каза свенливо тя. — Скромно… Събрахме от другари към триста лева. Бедни са нашите хора…

Кардашев започна да бърка в едно от чекмеджетата на масата си, извади оттам шепа книжни и сребърни пари и ги сложи пред Делчева.