Димитър Талев - Илинден

Софре се върна по-рано, отколкото го очакваше Велко.

— Ще дойдат — каза задъхан; виждаше се по лицето му с какво усърдие бе изпълнил заповедта на своя войвода.

Велко кимна и протегна ръка:

— Ей там е пушката на Тома. Мартинката. Вземи я, ти ще я носиш. Другата е на Илия.

Софре изблещи очи и не вярваше на ушите си от внезапна радост.

— Ами Тома? Велко не отговори.

Старците се зададоха между дървесата един след друг, като да бяха някакво старовремско шествие. Водеше ги Павле Локвенец. Велко скочи и избърза да ги посрещне — да не каже някой, че той от големство ги вика при себе си в гората, вместо да отиде той при тях; не е от големство — четата не бива много да се показва пред людете, нейното място е в гората и планината, но ето, става той на нозе пред старейте и бърза да ги посрещне. Наскачаха и другите четници, дори и Тома Нерезов се изправи — хей там, настрана, като котарак, който е лочил млякото и е ял бой.

Старейте не бяха сами — дошли бяха с тях още десетина души други, по-възрастни мъже, дошъл бе и Бабин, селският войвода, но Велко се учуди, като видя между тях и Лозан Конев, мъжа на Добра. Дошъл си бе той през есента заедно с други гурбетчии, но и той, и те всички останаха в селото не само през зимата, а и през лятото. Излязла бе заповед от Началството — които гурбетчии са си дошли, да стоят по селата, а тия, които не си бяха дошли, и те да се върнат по селата си. Нужни бяха повече мъже за по-важна работа, а печалби и кярове ще останат на последно място.

Насядаха старейте в кръг на тревата пред колибата, седна и Велко между тях, а всички други застанаха наоколо да слушат. Рожденци се радваха на младия войвода и го гледаха с гордост. Те бяха чували за неговата храброст и ето — още двадесет и три-четири годишен, отличен за войвода и техен човек е, от Рожден. Велко Скорнев започна:

— Тая гора тука е наша от памтивека, откакто е село Рожден, ама ние позлатихме турците, за да можем да откарваме на пазара по един товар дърва или въглища. А оня пес Селим искаше и душите ни да вземе. Така е со сичките ни работи и не само в нашето село. Е, народът не иска да търпи повеке, да търпи аги и господари. Свобода иска народът и правда. Затова сме тръгнали и ние, ама сме тръгнали с голи ръце. Тука, виждате, половината сме наши люде, това е, кажи го, наша чета, рожденска. Едно време, до вчера, наш Рожден даваше цели шепи злато на турците, а ако остане турско, и още ще дава — нема ли да даде нашето село неколко алтъна да купиме пушки за нашата чета? Требват ни още четири пушки. Иначе, каква ти чета и каква ли работа ще вършим, ще ни се смеят людете. Това исках да ви кажа, а сега говорете вие да ви чуя.

Бабин, какъвто беше бърз и смел в приказките си, изпревари старците.

— Пушки, ама не е лесно да се намерят — каза той. — Пари по-лесно се намират, пушки мъчно се намират.

— Е, да почнем от по-лесното, пък после ще видим и за по-мъчното — отговори Велко, но повече за да подбутне старците да се изкажат.

Започна най-напред Павле Локвенец, след него говориха и други старци, говориха и други от селяните, обаждаха се и някои от четниците. Говореше се и се повтаряше все същото — това, което каза Велко и след него Павле Локвенец: давало е селото, за да позлатява турските аги, защо да не даде сега, за да въоръжи своята чета? Ще даде Рожден, колкото и да са бедни людете му. Пара по пара, аспра по аспра — ще съберат от цялото село няколко алтъна за пушки. Обади се пръв Лозан Конев:

— Аз ще дам десет наполеона.

Брей — изеднаж десет наполеона! За него се говореше, че донесъл от гурбет може би до триста жълтици. Дал му е господ, сега и той дава. Ето, виждате ли, пари ще се намерят!

— Добре де! — подвикна пак селският войвода. — Пари ще намерите, но пушки къде ще намерите?

— Седя тука и това мисля — обади се дядо Павле Локвенец: — Намислих нещо, ама да видим и вие какво ще речете. Знайте и вие, оттатък, в полето, има две турски села. Близу са едно до друго, Бегово и Раздел. Турци ли са, или са потурчени, кой ги знай, но са зли и проклети за сека християнска душа. Знам ги аз, чувал съм и съм видел. Колко християни са изели тия кучета — брой нема; влезе ли там наш човек, не се знай веке дали ще излезе жив. Особено сега, както се разбеснели агите. Така е, ама да има некой да отиде там — пушки ще намери и не четири, а може би и повеке. Турците имат пушки и продават, макар да ги купуваме них да бием. И това става, като играй пара и злато.

— Продават, продават — чуха се гласове. — И пушки, и револвери, и барут, и куршуми. Продават, ама и много лъжат. Дават развалени пушки. Въглища вместо барут. Требва очите на четири. Като вземеш, не можеш да върнеш. Ще те пребие, в конака ще те обади.