Тери Пратчет - Цветът на магията

Гласът бе съпроводен от студения лъх на риба. Ринсуинд замръзна на място.

— Двуцветко? — извика той.

— Да?

— Ако се обърна, какво ще видя?

— Името му е Тетис. Казва, че е морски трол. Това е неговата лодка. Той ни спаси — обясни Двуцветко. — Ще се огледаш ли сега?

— Не точно сега, благодаря. И защо тогава не минаваме отвъд Ръба? — с каменно спокойствие попита Ринсуинд.

— Защото лодката ви удари Обиколната Ограда — каза гласът зад него (с тон, който накара Ринсуинд да си представи подводни бездни и скрити Неща в коралови рифове).

— Обиколната Ограда ли? — повтори той.

— Да. Тя обикаля по края на света — обясни все още невидяният трол. Над грохота на водопада на Ринсуинд му се стори, че различава плясъка на гребла. Надяваше се да са гребла.

— Аха, искаш да кажеш Обиколката на Диска — каза Ринсуинд. — Обиколката оформя краищата на Нещата.

— Същото прави и Обиколната Ограда — каза тролът.

— Иска да каже ето това. — Двуцветко посочи надолу. Ринсуинд проследи с поглед пръста му, ужасен от това, което можеше да види…

От лодката в посока към Центъра, на няколко стъпки от бялата водна повърхност беше провесено въже. Лодката беше закачена за него — закотвена и въпреки това подвижна — чрез сложно сглобени скрипци и малки дървени колелца. Те се въртяха по цялата дължина на въжето, докато невидимият гребец управляваше морския съд по самия ръб на Водопада. Това обясняваше едната загадка, но какво придържаше въжето?

Ринсуинд се вгледа в него и видя здрав, дървен стълб, който стърчеше от водата няколко ярда по-напред. Докато той гледаше, лодката се приближи до него и го подмина, а малките колелца изтрополиха равномерно по жлеба, който очевидно беше направен специално за целта.

Магьосникът забеляза също, че от основното въже на интервали от около един ярд висяха по-малки въжета.

Върна се обратно при Двуцветко.

— Виждам, че Е нещо, но КАКВО е това нещо?

Двуцветко сви рамене. Зад Ринсуинд морският трол каза:

— Там горе е моят дом. Ще поговорим повече, когато стигнем. Сега трябва да греба.

Ринсуинд установи — ако гледа напред, означаваше, че трябва да се обърне и да види какво всъщност представлява морският трол, а не беше съвсем сигурен дали иска вече да го направи. Вместо това, погледна към Дъгата на Ръба.

Тя висеше в мъглата на известно разстояние над края на света и се появяваше само сутрин и вечер, когато светлината от малкото кръжащо слънце на Диска минаваше покрай масивното туловище на Гигантската Атуин, Световната Костенурка и достигаше магичното поле на Диска точно под прав ъгъл.

Появи се двойна дъга. Близо до края на Водопада се намираха седемте второстепенни цвята, които искряха и танцуваха в пръските на умиращите морета.

Но те изглеждаха твърде бледи в сравнение с по-широката ивица, която плаваше отвъд и не благоволяваше да се включи в един спектър с тях.

Това беше Царският Цвят, на който всички второстепенни цветове са само частични, блудкави и слаби отражения. Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.

Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.

Скоро едно малко петънце на Ръба на Света се превърна в островче или в скала, кацнала така опасно на повърхността, че водите на водопада се завъртаха шеметно около нея преди началото на дългото си падане. На нея бе построена наколна колиба и Ринсуинд видя, че най-горното въже на Обиколната Ограда се изкачваше по скалистия остров през поредица метални колове и в действителност влизаше в колибата през малко кръгло прозорче. По-късно научи, че това е така, за да може тралът да бъде предупреден за идването на какъвто и да било плавателен съд по неговата отсечка от Обиколната Ограда. Това ставаше посредством цял куп последователно наредени малки бронзови звънчета, внимателно прикрепени към въжето.

В централната част на острова от необработено дърво бе построена груба, плаваща ограда. Тя се състоеше от няколко стари, негодни кораба и голямо количество свободно носещо се по водата дърво под формата на талпи, греди и даже цели дървесни стволове, по някои от които още растяха зелени листа. На такова малко разстояние от Края, Магичното поле на Диска беше толкова интензивно, че от само себе си се освобождаваше сурова илюзия, а едновременно с това през всичко проблясваше мъглива корона.