Клифърд Саймък - Братството на талисмана

— Мисля, че ако решиш да отидеш — каза бащата на Дънкан — би имал добър шанс да успееш. Ако не мислех така, нямаше да ти го предложим.

— Той е добре обучен в изкуството на боя — обърна се Негова светлост към баща му. — Казаха ми, въпреки че не го знам лично, че твоят син е най-добрият фехтувач на севера и че се е записал в историите на турнирите…

— Но аз никога не съм изтеглял меч в пристъп на гняв — възрази Дънкан. — Познанията ми за меча са малко повече от обикновена фехтовка. От години сме в мир. От години не е имало войни …

— Не те изпращаме за да се биеш — успокои го баща му. — Колкото по малко битки, толкова по-добре. Твоята задача ще бъде да преминеш през Опустошената земя без да бъдеш видян.

— Винаги има възможност да попадна на Опустошителите. Предполагам, че ще успея някак да се справя, въпреки че никога не съм си мислил, че ще изпълнявам подобна роля. Моите интереси, както и вашите, както и тези на вашия баща, се намират в тази земя…

— Не си изключение — заяви баща му. — Много хора от нашия род са живели в мир на същите тези акри 1 1 акър — мярка за площ, приблизително 4 дка, Б.пр. , но когато са ги призовавали, те са отивали на бой и няма никой, който да ни е посрамил. Така, че можеш да разчиташ на това. Зад тебе стои дълга редица от воини.

— Кръвта ще си каже думата — каза Негова светлост. — Кръвта винаги си казва думата. Добрите стари фамилии, като Стендиш, са опората на Британия и на Нашия Господ.

— Е, след като сте го решили — каза Дънкан, — след като сте ме избрали да взема участие в този поход на юг, може би ще ми разкажете какво знаете за Опустошената земя.

— Само това, че е циклично явление — започна архиепископът. — Цикъл, попадащ на различни места приблизително на пет века. Знаем, че преди приблизително петстотин години той е преминал през Иберия. Петстотин години преди това — в Македония. Има признаци, че преди това същото се е случило в Сирия. Областта се напада от рояк демони и различни, свързани с тях зли духове. Те помитат всичко пред себе си. Жителите са избивани, всички жилища — изгаряни. Областта остава в пълно опустошение. Тази ситуация съществува неопределено дълго — поне десет години, обикновено повече. След това изглежда, че злите сили си отиват и хората започват да се завръщат, въпреки че може да отнеме столетие или повече за да се възстанови земята. Различни имена са давани на демоните и техните кохорти. През онова велико нашествие те са наричани Опустошители; понякога за тях се говори като за Ордата. Има, разбира се, още много, което би могло да бъде казано за явлението, но това е неговата същина. Доста учени са полагали усилия да разгадаят причините и мотивите, които са замесени. Засега те са по-скоро само слаби теории, а не истински доказателства. Разбира се, никой всъщност дори не е опитвал да изследва сполетяната област. Никакви изследвания на място. За което аз не мога да обвиня …

— И все пак — вмъкна бащата на Дънкан — вие предлагате моят син …

— Не предлагам да изследва, а само да опита да си проправи път през засегнатия район. Ако епископ Уайз в Оксънфорд не беше толкова стар, щях да предложа да изчакаме. Но човекът е стар и, според сведенията, е станал много слаб. Дните му са преброени. Ако чакаме, можем да открием, че е отишъл да получи небесната си награда. Той е единствената ни надежда. Не познавам никой друг, който би могъл да прецени ръкописа.

— А какво ще стане ако ръкописът бъде изгубен докато се пренася в Оксънфорд? — попита Дънкан.

— Това е риск, който трябва да бъде поет. Въпреки че зная, че ти ще го браниш с цената на живота си.

— Така би постъпил всеки — заяви Дънкан.

— Той е скъпоценен — каза Негова светлост. — Може би най-скъпоценното нещо за цялото християнство. Върху тези няколко страници може би лежи бъдещата надежда на човечеството.

— Можете да изпратите копие.

— Не — възрази архиепископът, — трябва да бъде оригиналът. Няма значение колко внимателно е бил копиран, а в абатството ние имаме специалисти с голям опит, възможно е неволно да се пропуснат някакви характеристики, които да са от съществено значение при определянето дали е истински или не. Но изгубването на оригинала е катастрофа, за която е трудно да се помисли.

— А какво ще стане, ако епископ Уайз определи автентичността на текста, но повдигне въпрос за пергамента или мастилото? Сигурно не е специалист и по пергаментите и мастилата.

— Съмнявам се — възрази архиепископът, — че той ще зададе подобни въпроси. С неговата ерудиция, той би знаел, вън от всякакво съмнение, дали е истински само като изследва текста. Ако, обаче, той постави такива въпроси, ще трябва да потърсим друг учен. Трябва да има такива, които да познават пергаментите и мастилата.