Клифърд Саймък - Братството на талисмана

— Ваша светлост — каза бащата на Дънкан, — вие казахте, че има напредничави теории за мотива и причината. Може би вие имате любима теория.

— Трудно е да се избира — отвърна архиепископът. — Всички те са остроумни, някои от тях са с доста трудна логика. Една от тях, която ми се струва най-смислена, е предположението, че Опустошените земи се използват за подмладяване — злите сили на света понякога се нуждаят от почивка, през която да се пренасочат и обогатят, презареждайки силата си. Като църковното уединение, може би. Така че те опустошават областта, като я превръщат в място на ужас и разрушение, което служи като бариера, предпазваща ги от намеса, докато правят каквито и нечестиви процедури да са им необходими за да съберат сила за нови пет столетия на злосторничество. Човекът, предложил тази теория, се опитал да покаже отслабване на злото няколко години преди опустошенията и след това ново, голямо нарастване на злото. Но се съмнявам дали е успял. Няма достатъчно данни за подобно изследване.

— Ако това е вярно — каза Дънкан, — тогава нашата малка група, ако не стъпва внимателно и не се суети, би имала добър шанс да премине незабелязана през Опустошената земя. Силите на злото, убедени, че са предпазени от опустошенията, няма да бъдат толкова бдителни, колкото биха били при други обстоятелства и, също така, ще са заети с правенето на всички неща, които имат да правят, през това тяхно уединение.

— Възможно е да си прав — съгласи се баща му.

Архиепископът слушаше мълчаливо това, което Дънкан и баща му си говореха. Той седеше с ръце, кръстосани на шкембето си и полузатворени очи, като че ли се бореше с някакви свои мисли. Тримата поседяха мълчаливо известно време докато накрая Негова светлост се размърда и заговори:

— Струва ми се, че на тази велика сила на Злото, освободена над света от столетия, трябва да се направи изследване, едно наистина сериозно изследване. Ние му отговаряме, през всичките тези години, с ужас, като си го обясняваме с безсмислени предразсъдъци. Което не означава, че няма основание за някои от приказките, които чуваме и някои от историите, които ни разказват. Някои от историите, които човек може да чуе, са истина, в някои случаи дори документирана. Но много от тях са лъжа, приказки на глупави селяни, които, убеден съм, са ги измислили за да им минава времето. Освен техните конни състезания и прелюбодейства, те често нямат с какво друго да се забавляват. А глупавите истории не правят нищо друго освен да скрият смисъла. Това, с което трябва най-вече да се занимаваме е разбиране на Злото. Ние си имаме нашите магии и чародейства, с които да прогонваме дяволи; ние имаме нашите истории за хора, прегърнати във виещи кучета или в нещо по-лошо; ние вярваме, че вулканите, може би, са устата на Ада; не твърде отдавна се носеше историята за някакви глупави монаси, които изкопали дупка и, като се спуснали в нея, открили Чистилището. Не от това се нуждаем. Това, от което се нуждаем е разбиране на Злото, защото само с разбирането му ние ще имаме някаква основа, върху която да се борим срещу него. И трябва да застанем в позиция да се борим резултатно с него не само за наше душевно спокойствие, заради униженията, раните и болките, които Злото ни нанася, но и заради развитието на нашата цивилизация. Да приемем за момент, че в продължение на много векове ние сме били инертно общество, което не прави никакъв прогрес. Това, което се прави всеки ден в това имение, това, което се прави всеки ден в целия свят, ни на йота не се различава от това, което се е правило преди хиляда години. Зърното се жъне както винаги се е жънало, вършее се както винаги се е вършало, полята се орат със същите неефективни плугове, селяните умират от глад както винаги са умирали от глад …

— В това имение не е така — прекъсна го бащата на Дънкан. — Тук никой не умира от глад. Ние се грижим за хората си. И те се грижат за нас. Ние се запасяваме с храна за лошите години, и когато те настъпят, което рядко се случва, има храна за всички нас и …

— Милорд — каза архиепископът, — моля да ме извините. Аз говорех най-общо. Това, което казах не е в сила за това имение, което аз зная добре, но е вярно като цяло.

— Нашето семейство — продължи бащата на Дънкан — владее тези земи от почти десет столетия. Като собственици на земята, ние сме приели пълната отговорност …

— Моля ви! Нямах предвид вашият дом. А сега мога ли да продължа?

— Съжалявам, че ви прекъснах, но се чувствах задължен да поясня, че никой не гладува в имението Стендиш.