Клифърд Саймък - Братството на талисмана

— Точно така — поде отново архиепископът. — А сега да продължим с онова, което говорех. Мое мнение е, че това голямо Зло, което се е стоварило върху плещите ни, работи срещу какъвто и да е прогрес. Не винаги е било така. В древните дни хората са открили колелото, правели са глинени съдове, опитомявали са животни, култивирали са растения, топели са злато, но след това начало е било направено много малко. Имало е искра надежда в Гърция, но всичко е пропаднало. За момент Рим е притежавал известно величие, но в края се превръща на прах. Изглежда, че сега, през двадесети век, би трябвало да има някакви признаци на прогрес. По-добри каруци и по-добри пътища, по които да се движат каруците, по-добри плугове и по-добро разбиране как да се използва земята, по-добри методи за строене на къщи, така че селяните да не живеят в отвратителни колиби, по-добри кораби, които да порят моретата. Понякога съм размишлявал върху една алтернативна история, върху един алтернативен свят, където силите на Злото не съществуват. Свят, в който много столетия прогрес са разкрили възможности, за които не можем дори да мечтаем. Това би могъл да бъде нашият свят, нашият двадесети век. Но това, разбира се, са само мечти. Ние знаем обаче, че на запад от нас, отвъд Атлантика, има нови земи, огромни нови земи. Мореплаватели от Южна Британия и западните брегове на Галия са плавали натам на лов за моруни, но малцина други са опитвали, тъй като има малко надеждни кораби, с които да се тръгне. И, може би, малко желание, понеже предприемчивостта у нас е недостатъчна.Злото ни държи в робство и, докато не направим нещо с това Зло, ще продължава така. Нашето общество е болно — болно поради липсата на прогрес и по още много други причини. Размишлявал съм често и над възможността Злото да се храни от нашето нещастие, да събира сили от нищетата ни, и за да си осигури добра храна, то може активно да се грижи нещастието да продължава. Струва ми се, че това голямо Зло не винаги е било с нас. В стари времена хората са направили някакъв прогрес, създавайки тези малко неща, които правят възможно съществуването дори на такова бедно общество като нашето. Имало е време, когато хората са работили за да направят живота си по-удобен и безопасен, което доказва, че не са били възпирани от Злото, от което страдаме ние, или, поне, не са били възпирани толкова. И така въпросът е откъде е дошло това Зло? Това е въпрос, на който, разбира се, не може да бъде отговорено. Злото ни е спряло по нашия път. Малкото, което имаме, сме наследили от древните си предшественици, позацапано от гърците и с петна от Рим. Докато четох историята ни, стори ми се, че открих предумишлено намерение на част от това голямо Зло да попречи на нашето развитие и прогрес. През единадесети век папа Урбан предприема кръстоносен поход срещу езичниците турци, които преследвали християни и осквернявали храмовете на Йерусалим. Мнозина се събират под знамето на Кръста и ако им бе дадено време те несъмнено биха прорязали път до Светите места и биха освободили Йерусалим. Но това не се осъществява, тъй като тогава Злото поразява Македония и по-късно се разпростира над цяла Централна Европа, като я опустошава така, както сега са опустошени земите на юг от нас, създавайки паника между събраните за кръстоносния поход и блокирайки пътя, по който са щели да тръгнат. И така, кръстоносният поход се проваля, а други походи не са предприемани, тъй като са били необходими векове за да се излезе от разпрострелия се хаос след удара на Злото. Поради това, и до ден днешен Светите места, които са по право наши, все още се намират във властта на езичниците.

Той прекара длан по лицето си за да избърше сълзите, които се стичаха по пълните му бузи. След това преглътна и когато заговори отново в гласа му имаше подтиснати ридания.

— С провала на кръстоносния поход, въпреки че в крайна сметка това не е станало по наша вина, ние може би сме изгубили последната надежда да открием доказателства за действителното съществуване на Христос, които вероятно все още са съществували по това време, но сега несъмнено са извън досега на смъртните. В този контекст вие със сигурност трябва да оцените защо придаваме толкова голямо значение на ръкописа, намерен между тези стени.

— От време на време — каза бащата на Дънкан — е имало разговори за нови кръстоносни походи.

— Това е вярно, но те са останали неосъществени. Този удар на Злото, най-големият и жесток, за който се говори в историята, е изрязал смелостта ни. Възстановявайки се от последствията, хората са се сгушили на земята си, като са подхранвали неизказания страх, че друго такова действие би предизвикало отново Злото в цялата му ярост. Злото ни е направило свити и неефективни люде, без мисъл за прогрес и подобрение. През петнадесети век, когато лузитаните разгъват широка политика за разчупване на този застой, като тръгват по море за да откриват непознати земи, Злото изригва отново на Иберийския полуостров и всички планове са отхвърлени и забравени щом полуострова бива унищожен и ужаса тръгва из страната. При две такива доказателства не можете да не разсъждавате, че Злото, със своите опустошения, цели да ни задържи така, както сме, в нашата нищета, така че да може да се храни и да израства силно от същата тази нищета. Ние сме добитъка на Злото, затворени в нашите мизерни пасища, като му предлагаме нищетата, която то харесва, и от която се нуждае.