Клифърд Саймък: Братството на талисмана

Малцината останали от групата в навеса се разбягаха щом зърнаха двамата мъже, тичащи през двора.

Дънкан застана до коня.

— Всичко е наред — успокои го той. — Ние сме тук.

Даниел изпръхтя към него.

— Пусни го! — каза Конрад на Дребосъка. — Той е мъртъв.

Кучето презрително отстъпи и заоблизва кървавата си муцуна. Човекът, когото беше пуснало, нямаше гърло. Двамата мъже, проснати пред Даниел не помръдваха. И двамата изглеждаха мъртви. Друг се влачеше през двора с пречупен гръбнак. Други, превити на две, все още бягаха куцайки.

От вратата на голямата зала наизскачаха хора. Веднъж излезли, те се скупчваха, стояха и зяпаха. Разбойникът се приближи, като си пробиваше път между тях.

— Какво е това? — развика се той гневно. — Аз ви дадох гостоприемството си, а тук мои хора лежат мъртви!

— Опитаха се да ни окрадат — каза Дънкан. — Може би са искали да откраднат и животните ни. Както виждате, нашите животни не са се отнесли добре към тях.

Разбойникът се престори на ужасен.

— Не мога да повярвам. Моите хора не биха достигнали дотам да използват такъв подъл номер.

— Твоите хора — каза Дънкан, — са една подла шайка.

— Поставен съм в затруднено положение — изръмжа Разбойникът. — Не искам да се карам с моите гости.

— Няма нужда да се караме — остро каза Дънкан. — Свалете моста и ние ще си тръгнем. Аз настоявам за това.

Вдигайки тоягата си, Конрад пристъпи към Разбойника.

— Нали разбираш. Милорд настоява за това.

Разбойника се опита да си тръгне, но Конрад го хвана за ръката и го завъртя към себе си.

— Тоягата е гладна — рече той. — От месеци не е чупила черепи.

— Подвижния мост! — каза Дънкан, прекалено вежливо.

— Добре, добре! — съгласи се Разбойникът и подвикна на хората си — Спуснете подвижния мост за да могат нашите гости да си тръгнат.

— Останалите да стоят назад — изръмжа Конрад. — Да ни направят място. Иначе черепът ти е счупен.

— Стойте назад! — викна Разбойникът. — Не се намесвайте! Дайте им път! Ние не искаме неприятности.

— Ако се стигне до някакви неприятности — предупреди го Конрад — ти ще си първия, който ще си ги има.

След това се обърна към Дънкан и каза:

— Сложете седлото на Даниел и натоварете Красавицата. Аз ще се справя с този.

Мостът беше започнал да се спуска. В момента, в който далечният му край допря другия бряг на рова, те бяха готови да потеглят.

— Ще задържа Разбойникът — каза Конрад, — докато прекосим моста.

Той дръпна със себе си Разбойника. Мъжете в двора стояха достатъчно назад. Дребосъкът зае стойка.

Веднъж стъпил върху моста, Дънкан видя, че облачното небе се е прояснило. Почти пълната луна светеше на небосклона, а звездите блестяха. Все още имаше няколко леки облака, които се движеха бързо.

На другия бряг на моста се спря. Конрад отпусна хватката си.

Дънкан каза на бившия си домакин:

— Щом се върнете, вдигнете моста! През ум да не ви е минало да изпратите вашите хора след нас. Ако го направите, ще пуснем конят и кучето срещу тях. Те са бойни животни и са тренирани за борба, както видяхте. Ще направят хората ти на парчета.

Разбойникът не каза нищо. Той прекоси моста с тежка стъпка и щом се върна в двора викна на хората си. Колелата изскърцаха, веригите издрънчаха, дървото изстена. Мостът започна бавно да се вдига.

— Да тръгваме! — каза Дънкан, след като вдигането достигна до средата си.

С Дребосъка начело, те се отправиха надолу по хълма, следвайки тесния път.

— Накъде отиваме? — попита Конрад.

— Не знам — отговори Дънкан. — Просто надалече от това място.

Пред тях Дребосъкът изръмжа предупредително. На пътеката стоеше човек.

Дънкан отиде до мястото, където стоеше Дребосъка. Двамата заедно се приближиха към непознатия. Мъжът се обади с разтреперан глас:

— Няма нужда да се страхувате, сър. Аз съм само Старият Седрик, пчеларят.

— Какво правиш тук? — попита Дънкан.

— Дойдох, за да ви покажа пътя, сър. Донесох ви храна.

Той се наведе и вдигна една торба, която бе останала незабелязана в краката му.

— Пушен бут, шунка, сирене, самун хляб и малко мед. Освен това мога да ви покажа и най-краткия път. Живял съм тук през целия си живот. Познавам местността.

— Защо ще искаш да ни помагаш? Ти си човек на Разбойника. Той спомена за тебе. Каза, че си спасил кошерите, когато дошли Опустошителите.

— Не съм човек на Разбойника — възрази пчеларят. — Аз бях тук много преди той да дойде. Животът беше добър — добър за всички ни — господарят и неговите хора. Ние бяхме мирен народ. Когато Разбойникът дойде ние нямахме никакъв шанс. Не знаехме как да се бием. Той и другарите му дойдоха преди две години по Архангелов ден, и …