Клифърд Саймък - Градът

— Не ви се присмивах — отвърна му почти любезно Уебстър.

Взе калейдоскопа, поглади цилиндъра с длан и се замисли. Все още не, рече си. Все още не. Ще трябва да си помисля. Дали наистина желая той да ме разбере така добре, както аз го разбирам!

— Виж какво, Фоулър — рече той. — Нека отложим това с ден или два. Почакайте малко. Само ден или два. След това ще поговорим отново.

— Вече чаках достатъчно дълго.

— И все пак, ще ми се да поразсъдите върху следното: Човекът се е появил преди милион години, първоначално в облика на животно. След това постепенно се е изкачвал по културната стълбица. Бавно и болезнено започнал да си изгражда определен начин на живот, определена философия, определен подход към труда. Напредъкът му бил геометричен. Днес прави много повече от това, което е правил вчера. Утре ще направи много повече от това, което прави днес. За пръв път в своята история човек започва действително да постига успехи. След успешния старт за пръв път постига истинско ускорение, ако мога да се изразя така. За много по-малко време ще измине много по-голямо разстояние от това, което е изминал досега.

Може би животът му съвсем не е така приятен, като този на Юпитер. Може би въобще не може да се сравни с него. Може би човечеството е нещо сиво и невзрачно в сравнение с формите на живот на Юпитер. Но все пак, животът на човека е нещо, което му принадлежи. Нещо, за което се е борил. Нещо, което е създал сам. Човек е господар на своята съдба.

Не ми е приятно да си мисля, Фоулър, че тъкмо когато започваме да се справяме добре с живота си, ще заменим собствената си съдба с една друга съдба, за която не знаем нищо.

— Ще изчакам още ден или два — каза Фоулър. — Длъжен съм обаче да ви предупредя, че не можете да ме спрете или да ме накарате да променя решението си.

— Друго и не искам — отвърна Уебстър. Стана и подаде ръка. — Ще се ръкуваме ли? — попита.

Още докато се ръкуваше с Фоулър, Уебстър си даде сметка, че нищо нямаше да се промени. С или без философията на Джуейн човечеството се бе устремило към изпитание. Изпитание, което щеше да стане още по-тежко вследствие на философията на Джуейн. Мутантите щяха да се погрижат за това. Ако това бе тяхната шега, избраният от тях начин да се отърват от човешката раса, нямаше да допуснат и най-малкото недоглеждане. Още преди следващата сутрин всеки мъж, жена и дете щяха да получат възможност да погледнат в калейдоскоп. Или в нещо друго. Един Бог знаеше по колко начина можеха да бъдат уведомени.

Изчака Фоулър да затвори вратата зад себе си, отиде до прозореца и погледна навън. Над покривите на града се извисяваше нова светеща реклама, която преди това не бе забелязал. Лудешка реклама, която образуваше лудешки цветни светлинни знаци по небосвода. Начинът, по който примигваше, наподобяваше ефекта на калейдоскоп.

Уебстър стисна устни, когато я видя.

Това трябваше да се очаква.

Сети се за Джо и в мозъка му проблясна гняв, съчетан с желание да убива. Обаждането на Джо бе неприкрита гавра, подигравателен жест, показващ на човека, че е изгубил играта и загубата му е непоправима.

Трябваше да ги избием всичките, помисли си Уебстър и се учуди, че прие тази мисъл хладнокръвно и спокойно. Трябваше да ги унищожим така, както се унищожават причинителите на опасно заболяване.

Човекът обаче вече бе забравил насилието като световна и индивидуална проява. Вече бяха изминали цели сто двадесет и пет години от деня, когато една група бе проявила насилие спрямо друга група.

Когато Джо се обади, учението на Джуейн е лежало на бюрото. Даде си сметка за това, което бе сторил. Трябваше само да присегна с ръка и да го докосна. И аз направих точно това.

Тук ставаше дума за нещо много повече от телепатия, за нещо много повече от отгатване. Джо е знаел, че той ще вземе калейдоскопа. Нямало е как да не го знае. Или е бил ясновидец, или е притежавал умението да въздействува върху бъдещето. Може би само с час напред, но това е било достатъчно.

Джо, както и другите мутанти, разбира се, са узнали за Фоулър. С проницателните си телепатични мозъци са узнали всичко, което са искали да узнаят. В случая обаче открили нещо друго, нещо различно.

Не се отмести от прозореца и продължи да наблюдава светещата реклама. Знаеше, че в този момент я наблюдават и хиляди други хора. Наблюдаваха я и усещаха същото болезнено въздействие върху своя разум.

Уебстър се намръщи и се опита да открие някаква последователност в редуването на светлините. Може би ставаше дума за постигането на някакво специфично физиологическо въздействие върху определен център от човешкия мозък. Върху част от мозъка, която досега не е била използувана. Част от мозъка, която е предстояло да бъде задействувате в определен момент на човешкото развитие. Ето, че бе започнала да изпълнява функцията, която сега й натрапваха.