Клифърд Саймък - Градът

Може би тази философия не е представлявала нищо особено, опита се да се утеши Уебстър. Ако наистина представляваше нещо, мутантите щяха да я използват. От друга страна, възможно е мутантите да са блъфирали. Да не са узнали за нея нищо повече от това, което е известно на хората.

Чу се леко металическо изкашляне и Уебстър повдигна поглед. До входа бе застанал малък сив робот.

— Търсят ви, господине — каза роботът. — Вероятно е обаждането, което очаквате.

На екрана се появи лицето на Дженкинс. Старо, демодирано и грозно лице. Съвсем различно от гладките човекообразни лица на най-новите модели роботи.

— Моля ви да ме извините, господине, но се случи нещо съвсем необичайно — каза. — Дойде Джо и помоли да използува нашия видеофон, за да се свърже с вас. Не пожела да ми каже какво желае, господине. Каза, че иска просто да се обади по приятелски на един стар съсед.

— Свържи ме с него — каза Уебстър.

— Подходът му бе твърде необичаен, господине — настоя Дженкинс. — Цял час си приказва празни приказки с мен, преди да поиска връзката. С ваше извинение, господине, това ми се стори съвсем странно.

— Знам, знам. Джо е странен в много отношения.

Лицето на Дженкинс изчезна от екрана и на негово място се появи друго, лицето на Джо мутанта. Бе силно лице със сбръчкана загоряла кожа и синьосиви очи, които таяха искрици. Косата на Джо бе започнала да посребрява на слепоочията.

— Дженкинс ми няма доверие, Тайлър — каза Джо и Уебстър усети присмеха, криещ се зад тези думи.

— Добре знаеш, че и аз ти нямам доверие — отговори му грубо.

Джо щракна с език.

— Не бива да говориш така, Тайлър, та ние даже и за миг не сме ти причинявали неприятности. Нито един от нас не ти е причинявал неприятности. Ти ни следеше, тревожеше се и се боеше от нас, но никога не сме ти сторили зло. Изпрати толкова много кучета да ни шпионират, че ги срещаме под път и над път. Имаш досиета за всички нас, проучвал си ни и си обсъждал поведението ни толкова дълго време, че сигурно това ти е омръзнало до смърт.

— Познаваме ви — каза мрачно Уебстър. — Знаем за вас повече, отколкото вие знаете за самите себе си. Знаем колко сте и знаем всичко за всеки един от вас. Искаш ли да ти кажа какво е правил всеки един от вас в който и да е момент от изминалите сто години? Попитай ме и ще ти кажа.

Гласът на Джо бе изпълнен със студенина.

— А пък ние през цялото време изпитвахме най-добри чувства към вас. Все си мислехме, че някой ден може да ни се прииска да ви помогнем.

— Ако наистина е така, защо не го направихте? — отсече Уебстър. — В самото начало имахме готовност да работим съвместно с вас. Дори и след като ти открадна от Грант философията на Джуейн…

— Да съм я откраднал ли? — попита Джо. — Тайлър, не е възможно да не знаеш, че не е така. Ние я взехме само, за да я проучим. Там всичко бе объркано, както ти е известно.

— Убеден съм, че сте я проумяли още в следващия ден — каза спокойно Уебстър. — Какво чакахте? Ако ни я бяхте обяснили, щяхме да приемем това като доказателство, че сте готови да работите с нас и веднага щяхме да дадем съгласието си. Щяхме да отзовем кучетата и да ви приемем при нас.

— Това е забавно — каза Джо. — Знаеш ли, никога не ни е вълнувало дали ще ни приемете или не.

Отново се разнесе старият смях, смеха на човек, който не се нуждаеше от компания и възприемаше цялата тъкан на човешкото общество като мащабна иронична шега. Човек, изпитващ удоволствие от това, че върви сам. Човек, възприемащ човешкия род като нещо забавно и може би малко опасно и заради това още по-забавно. Човек, не изпитващ потребност от нормален контакт между хората и възприемащ го като нещо крайно старомодно и провинциално, напомнящо клубовете по интереси от двадесети век.

— Добре — отсече Уебстър. — Щом така искате, така да бъде. Надявах се, че може би ще предложите някаква сделка. Че може би ще потърсите помирение. Сегашното състояние на нещата не ни харесва и би ни се искало да се промени. На ход обаче сте вие.

— Слушай Тайлър, няма защо да се караме — възрази Джо. — Помислих си, че може би би било редно да научите философията на Джуейн. Вече сте позабравили за нея, но имаше времена, когато цялата Слънчева система се вълнуваше от тази философия.

— Много добре, обясни ми я — каза Уебстър. Тонът му издаваше, че не вярваше Джо да направи това.

— Вие, човеците, сте самотни същества — каза Джо. — Никога не сте се стремили да опознаете ближния си. Няма и как да го опознаете, тъй като не притежавате способността да го разберете. Между вас съществуват приятелства? Не ще и дума, но те са основани само върху чувства, никога върху истинско разбиране. Вярно е, че общувате помежду си, но постигате това чрез търпимост, не чрез разбиране. Решавате проблемите си чрез взаимно съгласие, но то е израз просто на налагането на волята на по-силните над по-слабите, като се преодолее тяхната съпротива.