Клифърд Саймък - Градът

Фоулър се приведе напред.

— Вижте — каза той — държа се честно с вас. Дойдох направо при вас и при Световния комитет. Можеше първо да съобщя новината на пресата и на радиото и да ви поставя пред свършен факт, но не го направих.

— Намеквате, че Световният съвет няма право сам да вземе решение по този въпрос. Намеквате, че трябва да се чуе какво мислят хората.

Фоулър, с присвити устни, кимна утвърдително.

— Искрено казано, нямам доверие на хората — каза Уебстър. — Поддават се на психологията на тълпата. Реагират себично. Нито един от тях не мисли за расата, мисли само за себе си.

— Да не би да ми казвате, че съм прав, но че моята няма да я бъде? — попита Фоулър.

— Не съвсем. Ще трябва да измислим нещо. Може би Юпитер би могъл да се превърне в нещо като старопиталище. След като човек изживее полезния си живот…

Фоулър реагира с гърлен звук, издаващ неудовлетворение.

— Значи, награда — отсече. — Значи, ще се предоставя зелена ливада само на старите коне. Рай за специални заслуги.

— По този начин бихме запазили човешкия род и същевременно няма да се лишаваме от Юпитер — изтъкна Уебстър.

Фоулър се изправи на крака с бързо гъвкаво движение.

— Противно ми е да слушам това — изкрещя той. — Съобщих ви нещо, което искахте да узнаете. Нещо, за което похарчихте милиарди долари и за което, както добре знаете, бяха пожертвани стотици човешки живота. Построихте реконверсионни станции по целия Юпитер и изпратихте на повърхността му дузини хора, а те не се завърнаха. Решихте, че са загинали и изпратихте други на тяхно място, но и те не се завърнаха. А те не се завърнаха, защото не искаха да се завръщат. Защото не можеха да се завърнат. Защото не можеха да се примирят с мисълта, че ще се превърнат отново в човешки същества. Сетне аз се завърнах и каква бе ползата от това? С какво се сблъсках? С високопарни приказки, шикалкавения и недоверие. Накрая ми се казва, че съм прав, но че съм сгрешил, дето съм се завърнал.

Отпусна ръце и раменете му увиснаха.

— Предполагам, че съм свободен — каза Фоулър. — Няма какво повече да правя тук.

Уебстър отговори с бавно кимване.

— Разбира се, че сте свободен. През цялото време бяхте свободен. Просто ви бях помолил да останете, докато направя проверка.

— И мога да се завърна на Юпитер?

— При създалата се ситуация това съвсем не е лоша идея.

— Това, което ме изненадва е, че вие не го предложихте пръв — отвърна Фоулър с горчивина в гласа. — Можеше след това да изпратите доклада ми към дело, да забравите за случилото се и да продължавате да си управлявате Слънчевата система така, както дете си играе в детска градина. Вашият род от векове прави груби грешки и хората въпреки това ви предоставят възможност да направите нови. Един от прадедите ви лиши света от философията на Джуейн, а друг възпрепятствува усилията на хората да постигнат сътрудничество с мутантите…

Уебстър отговори остро.

— Не замесвайте мен и семейството ми в тази работа, Фоулър! Става дума за нещо много по-голямо…

Фоулър обаче вече бе започнал да крещи и не се сдържаше.

— Няма да ви позволя да провалите и това. Светът и без това доста се е напатил заради вас, Уебстърови. Сега обаче ще си почине малко от вас. Ще кажа всичко пред пресата и радиото. Ще го разнеса по площадите. Ще…

Гласът му внезапно секна и раменете му увиснаха. Гласът на Уебстър бе изпълнен с леден гняв.

— Аз пък ще се боря срещу теб, Фоулър. Ще ти се противопоставя. Не мога да ти позволя да направиш това.

Фоулър вече се бе отправил към градинската врата. Уебстър, застинал в стола си, усети как една лапа докосва крака му.

— Да го спра ли, шефе? — попита Елмер. — Кажи дали да го спра.

Уебстър поклати глава.

— Не, нека си върви. Има толкова право да върши това, което иска, колкото и аз.

Хладен повей премина над градинската стена и раздипли наметалото върху плещите на Уебстър.

Мозъкът му се изпълни с думи. Думи, изречени в тази градина преди броени секунди, но всъщност идващи от вековете. Един от твоите прадеди изгуби философията на Джуейн. Друг от твоите прадеди…

Уебстър стисна юмруци, докато ноктите му се забиха в дланите.

Носим лош късмет, помисли си Уебстър. Да, това сме ние. Да, носим лош късмет на човечеството. Философията на Джуейн. Мутантите. Мутантите обаче научиха философията на Джуейн още преди векове, но никога не я използваха. Джо я открадна от Грант, а Грант посвети целия си живот на опитите да я върне, но безуспешно.