Клифърд Саймък - Градът

При все това, тази работа трябваше да бъде свършена, защото човешките същества държаха да могат да се разхождат по Юпитер поне в жизнената форма на лопери. Поради тази причина преди конверторът да бъде в състояние да прехвърли едно човешко същество в друга форма на живот бе необходимо да се изучат най-подробно всичките й физически характеристики. При това да се изучат както трябва, без да се допусне каквато и да е грешка.

Алън не се завърна.

Тракторите, които прочесаха околността, не откриха никакви следи от него. Само един от шофьорите съобщи, че е забелязал някакъв движещ се силует, който при добра воля можеше да се възприеме и като липсващият земен жител във формата на лопер.

Биолозите реагираха с любезната надменност на учени, когато Фоулър изказа пред тях предположение, че може би параметрите не са възпроизведени точно. Учтиво му дадоха да разбере, че са възпроизведени точно. Казаха му, че когато се постави човек в конвертора и се задействува превключвателя, този човек се превръща в лопер. Напуска машината, излиза извън подозрението на останалите и се разтваря в гъстата атмосфера.

Може би все пак е било допуснато малко отклонение от това, което би трябвало да бъде един лопер, да се е получил някакав незначителен дефект, подхвърли Фоулър. Ако е имало такова нещо, биха били необходими години, за да се установи, отвърнаха биолозите.

Фоулър знаеше, че са прави.

И така, вече бяха изчезнали не четири, а пет души. Излизането на Харолд Алън на повърхността на Юпитер се бе оказало безсмислено. Напълно безполезно, що се отнасяше до придобиването на познания.

Фоулър присегна и взе папката с кадровите данни, папка с добросъвестно защипани тънки листове. Знаеше, че неприятните неща, които му се налагаше да върши, бяха необходими. Трябваше обаче да открие причината за тези странни изчезвания. Можеше да постигне това единствено, като изпрати навън още хора.

За миг застина и се вслуша в рева на вятъра над купола. Бурният въздушен поток не прекъсваше и за миг гневното си движение над повърхността на планетата.

Дали пък навън не съществуваше някаква заплаха? Дали пък навън не дебнеше някаква неизвестна на хората опасност? Например някакви същества, таящи се в засада и излапващи лоперите, без да правят разлика между същинските допери и хората във формата на лопери? На лапачите, разбира се, това щеше да им е все едно.

Или пък може би бе извършена груба грешка при определянето на лоперите като формата на живот, най-добре пригодена за съществуване върху повърхността на планетата? Фоулър знаеше, че очевидната интелигентност на лоперите бе една от причините да се спрат на тях. Ако в създанието, в което се превръщаше човек, не бе заложена интелигентност, човешките същества нямаше да бъдат в състояние да задържат собствения си разум в него за дълго време.

Дали пък биолозите не бяха обърнали прекомерно внимание на това съображение, пренебрегвайки в същото време някакъв друг фактор, чиято недооценка е могла да има опасни, ако не и фатални последици? Това не изглеждаше правдоподобно. Колкото и надути да бяха биолозите, не можеше да им се отрече, че разбираха работата си.

Или пък начинанието бе неосъществимо, обречено от самото си начало? Конверсията в други форми на живот наистина се бе оказвала успешна на други планети, обаче това не означаваше непременно, че трябва да се окаже успешна и на Юпитер. Може би пък човешкият разум не бе в състояние да работи както трябва, когато използуваше сетивния апарат на юпитерианските форми на живот. Може би лоперите се отличаваха толкова силно от човека, че не съществуваше обща основа за обвързването на човешките знания с юпитерианската концепция за съществуването.

Причината можеше да е и у човека, да е нещо присъщо на човешката раса. Например някаква умствена извратеност, която, взета в съчетание с видяното навън, не позволяваше на хората да се завърнат. Можеше пък и да става дума за обикновена човешка умствена черта, възприемана като нещо обичайно на Земята, обаче в пълен разрез с юпитерианското съществуване и способна в съчетание с него да доведе човек до безумие.

В коридора се разнесе дращене на нокти и Фоулър се усмихна. Таусър се завръщаше от кухнята, където бе отишъл да навести своя приятел, готвача.

Влезе в стаята с кокал в уста, помаха на Фоулър дружески с опашка и се отпусна до бюрото, като положи кокала между лапите си. Погледна стопанина си със сълзливи стари очи и Фоулър присегна и почеса едно рошаво ухо.