Клифърд Саймък - Градът

— Може би е търсил старинни предмети — изказа предположение Грант.

— Може — съгласи се Дейв. — Така или иначе, гледах да стоя по-далеч от него. И един друг имаше, който пък търсеше някакъв път. И той имаше карти. Накрая реши, че го е открил, ама на мен не ми даде сърце да му кажа, че това, дето го видя, бе път, утъпкан от кравите.

После с подозрение погледна Грант.

— Да не би и ти да търсиш стари пътища?

— Не — отговори Грант. — Преброител съм.

— Какво?

— Преброител съм — обясни Грант. — Ще си запиша името ти, възрастта ти и адреса ти.

— Защо?

— Правителството иска да ги научи.

— Ами виж кво, щом ний не досаждаме на правителството и то не бива да ни досажда — заяви старият Дейв.

— Правителството няма да ти досажда — обеща му Грант. — Нищо чудно и да реши да ти плати нещо. Знае ли човек?

— Това е друга работа — каза старият Дейв.

И двамата мъже, кацнали върху оградата, замълчаха и се загледаха в далечината. От комин, скрит в слънчева падина, излизаше жълтият пушек, предизвикан от изгарянето на тополова дървесина. Сред есенната ливада тихо се виеше поточе, а отвъд нея се виждаха хълмове, покрити със златисти яворови дървета.

Присвил се върху оградата, Грант усети как есенното слънце затопля гърба му. Въздухът ухаеше на стърнища.

Приятен живот, рече си. Има реколта, има много дърва за горене, има и изобилие от дивеч в гората. Щастлив живот.

Стрелна с поглед стареца до себе си и забеляза, че бръчките по лицето му не са предизвикани от тревоги. Приятен първичен живот, подобен на този на първите заселници на американския континент, само че без опасностите, които са ги застрашавали.

Старият Дейв извади лулата от устата си и махна с нея в посока към полята.

— Все още има много бачкане да се отхвърля, ама никой не ще да се хване — съобщи той. — На тез момчетии хич не им се бачка. Занимават се или с лов, или с риболов, а през това време машините се трошат, че и Джо отдавна не е наминавал насам. Голяма работа е Джо, цар е на машините.

— Джо твой син ли е?

— Не. Джо е един ненормалник, който живее в гората. Ако има нещо за поправяне, идва и го поправя, а след това става и заминава. Почти не обелва дума и даже не изчаква хората да му благодарят. Просто става и си тръгва. Открай време си е такъв. Дядо ми е бил още младо момче, когато Джо е идвал. И сега наминава отвреме-навреме.

— Почакай малко. Това не може да е един и същ човек — каза Грант.

— Там е работата, че е. Може и да не повярваш, страннико, обаче откак за пръв път го видях не е мръднал. Все същият си е. Много странни неща се говорят за него. Дядо ми ми е разправял как Джо се занимавал с мравки.

— Мравки?

— Да, с мравки. Изградил им стъклена къща, нещо като парник, и през зимата ги покрил с него. Дядо казва, че го е виждал. Ама аз хич не му вярвам. Дядо беше най-големият лъжец в прилежащите седем околии. Той сам ми го е признавал.

Откъм слънчевата падинка с димящия комин се разнесе звукът на бронзова камбанка.

Старецът слезе от оградата, изтръска лулата си и примига срещу слънцето.

Камбанката повторно наруши есенното спокойствие.

— Това е бабата — поясни старият Дейв. — Вечерята е готова. Сигурно пак ще е яхния от катерици. Ще си оближеш пръстите. Хайде да вървим.

Смахнат човек, който се явява, поправя каквото има за поправяне и не изчаква да му благодарят. Човек, не променил външността си за сто години. Човек, който построява парник над мравуняк и през зимата го отоплява.

Всичко това изглеждаше безсмислено, но Грант бе сигурен, че старият Бакстер не лъже. В случая очевидно не ставаше дума за някоя от старите легенди, които се разпространяват из горската пустош и след време заприличват на фолклор.

Всички народни умотворения си приличаха, имаха нещо общо, водеща нишка. Случаят не бе такъв. В отопляването на мравуняк нямаше нищо смешно, дори и по критериите на горските обитатели. За да бъде възприета като хумор, тази история трябваше да притежава елемент, какъвто в случая липсваше.

Грант се размърда върху матрака от царевична шума и придърпа тежкия юрган към шията си.

Стана му забавно, че спи на какви ли не места. Тази нощ, върху матрак от царевична шума. Предната, на открито в гората. По-предната, в дома на Уебстър, върху мек дюшек с чисти чаршафи.

Повей на вятъра, веещ в падината, за миг докосна къщата, отмина я и след малко пак я докосна. В мрака изшумоля мишка. Откъм другото легло в помещението се чуваше равно дишане. Там спяха двама от най-младите представители на рода Бакстер.