Айзък Азимов - Дете на времето

— Най-добре пак да го хвана, мис Фелоус — предложи Елиът. — Сама няма да му надвиете.

— Прав сте — съгласи се мис Фелоус, — няма да се справя. Благодаря, Елиът.

Като видя нощницата, момчето отвори широко очи, сякаш беше някакъв уред за мъчение, но този път борбата бе по-кратка и не толкова ожесточена, колкото във ваната. Елиът сграбчи мъничките китки с грамадните си лапи и вдигна късите ръце нагоре. Мис Фелоус сръчно нахлузи розовата памучна нощница през уродливата глава.

Момчето издаде тих звук, може би израз на любопитство. Пъхна пръстите на едната си ръка под яката и стисна здраво плата. На чудноватото чело се очерта дълбока бръчка.

Той изръмжа и бързо и силно дръпна дрехата, като че искаше да я раздере.

Мис Фелоус рязко го перна по ръката. Зад нея доктор Хоскинс изненадано възкликна, но тя не му обърна внимание.

Момчето се изчерви, но не се разплака. Впери очи в мис Фелоус. Шамарчето май въобще не го беше обидило, напротив, изглежда, беше нещо познато и нормално. Очите му бяха най-големите детски очи, които мис Фелоус някога бе виждала — черни, блестящи и тайнствени.

Разперените къси пръстчета се плъзнаха бавно по непознатата плътна тъкан, но вече не в опит да я разкъсат.

„А сега какво?“ — отчаяно се питаше мис Фелоус.

Всички като омагьосани чакаха нея, дори грозното момченце.

В главата й в безпорядък нахлуваха нещата, които предстоеше да се свършат.

Профилактика на инфектираното одраскване.

Да се изрежат ноктите на ръцете и краката му.

Да се направят изследвания на кръвта. Да се провери издръжливостта на имунната му система.

Да се ваксинира ли? Дали има нужда от превантивно лечение с антибиотици?

Да се подстриже.

Да се вземат проби от изпражненията. Да се изследва за паразити в червата. Да се прегледат зъбите.

Да се направи рентгенова снимка на гръдния кош, а и на всички кости.

Още десетина други неща — кое по-належащо, кое не чак толкова.

И тогава се сети за най-важното, поне най-важното за малкото грозно момченце.

— Има ли храна? — рязко попита. — Мляко?

Имаше. Сестра Стратфорд — третата й помощничка, докара подвижен лъскав шкаф. В хладилното отделение мис Фелоус намери литър и половина мляко. Да го подтопля, да го подсилва с витаминозни съставки и медно-кобалтов-железен сироп нямаше време. В други отделения бяха поставени разнообразни бебешки храни в самозатоплящи се контейнери.

Мляко, само мляко. С това трябваше да започне. Каквото и да бе яло там, откъдето го бяха взели — полусурово месо, диви плодове, корени и насекоми и кой знае още какво, детето положително се бе хранило с мляко. Предполагаше, че примитивните племена кърмят малките си до доста късно.

Диваците обаче не биха се справили с чаша. В това поне беше сигурна. Мис Фелоус наля малко мляко в една чинийка и я пъхна за секунди в микровълновата фурна да се постопли.

Всички я наблюдаваха — Хоскинс, Кендид Девни, тримата санитари и всички, успели да се намъкнат в СТАТИС зоната. Момчето също не сваляше очи от нея.

— Погледни ме — обърна се тя към момчето. — Добро дете. — После внимателно взе чинийката, повдигна я до устата си и се направи, че лочи…

Момчето проследи движенията й с поглед. Но дали разбра?

— Пий! — подкани го тя. — Така се пие.

Мис Фелоус отново се направи, че лочи. Почувства се смешно, ала бързо отпъди това чувство. Ще направи всичко, което сметне за необходимо. Момчето трябва да се научи да пие.

— А сега ти — каза тя.

Побутна чинийката към него. Оставаше само да се наведе леко и да изближе млякото. То го погледна сериозно. Нищичко не разбираше.

— Пий! — нареди тя. — Пий! — извади език и пак му показа.

Никаква реакция. Само втренченият поглед. Отново се разтрепери, макар в стаята да беше топло, а и нощницата бе достатъчно плътна.

Трябва да се приложи директният метод — реши мис Фелоус.

Постави чинийката на пода. Сграбчи лакътя на момчето с една ръка, наведе се и топна трите си пръста в млякото. Загреба малко и го лисна на устните му. Млякото потече по бузите и хлътналата брадичка.

Момчето изпищя пронизително. Досега не го беше чувала да издава този звук. Изглеждаше стъписано и недоволно. Бавно прокара език по навлажнените си устни. Намръщи се. Опита. Пак се облиза.

Май се усмихваше.

Да, да. Усмихваше се по някакъв свой начин. Мис Фелоус отстъпи назад.

— Мляко — каза тя. — Това е мляко. Продължавай. Пийни още малко.

Момчето предпазливо пристъпи към чинийката. Наведе се към нея, после вдигна очи и рязко изви глава, сякаш се страхуваше, че зад него се е притаил неизвестен враг, но там нямаше нищо. Пак се наведе — сковано, непохватно, протегна врат и близна млякото — отначало предпазливо, после с нарастващо нетърпение. Лочеше като котка, сърбаше. Не се сещаше да вдигне чинийката към лицето си. Приличаше на малко животно, клекнало на пода да пие мляко.